Дризт го изгледа учудено.
— Харкъл Харпъл — въодушевено обясни вълшебникът, после посочи скиталеца и размаха пръст във въздуха: — Както и Д.Д. — като Дризт До’Урден! А пък твоето име… — обърна се той към Кати-Бри.
— Не става — увери го младата жена.
— Не че има някакво значение — добави Дризт, при което Дюдермонт прехапа устни, за да не избухне в гръмък смях — не искаше да развали чистосърдечния възторг на Харкъл.
— О, да! — мърмореше си магьосникът. — Тук несъмнено има нещо. На всяка цена трябва да изследвам този феномен по-внимателно!
— По-добре изследвай мозъка си! — подхвърли Кати-Бри и като сниши гласа си така, че само Дризт и капитана да я чуят, добави: — Не е лошо да вземеш някоя по-ярка факла и миньорска кирка.
Тримата приятели се изкискаха тихичко.
— Ами да! — изведнъж викна Харкъл и подскочи към нея. — Баща ти!
Младата жена инстинктивно вдигна ръка и едва не го удари, стресната от неочакваните му действия.
— Баща ми?
— Б.Б! — рекоха в един глас Харкъл, Дризт и Дюдермонт, макар вълнението в гласа на елфа и капитана да бе доста попресилено.
Кати-Бри отново простена.
— Да, да! Точно така! Бруенор Бойния чук. Б.Б. О, още сега трябва да проуча всичко най-внимателно!
И като си мърмореше под носа, магьосникът се отдалечи.
— Щом така и така ще се занимаваш с това — извика младата жена след него, — защо не помислиш и над скрития смисъл на Б.Г?
Харкъл кимна механично и много скоро се скри в каютата на Дюдермонт, която в последно време почти бе превзел за собствените си нужди.
— Б.Г? — повдигна вежди капитанът.
— Бръщолевещ глупак! — отвърнаха младата жена и Дризт едновременно и весел смях отново огласи палубата.
Въпреки това нито елфът и Кати-Бри, нито Дюдермонт, нито който и да било от екипажа можеше да пренебрегне с лека ръка факта, че именно този „бръщолевещ глупак“ ги бе спасил от почти сигурна смърт и, по всичко личеше, им бе помогнал да се доближат още малко до отговорите, които търсеха.
Природата на злото
Част трета
Те са абсолютни и безусловни, пантеон от крайности, добри божества и зли демони, навеки вкопчени в битка за душите на смъртните. Лолт е въплъщение на злото, Миелики — на доброто. Напълно противоположни, като черно и бяло, без дори най-слаба отсенка на сиво между тях.
Такива са и самите понятия за добро и зло. Абсолютни, неизменни. За едно истинско зло няма оправдание, то е катраненочерно, в него няма и следа от сиво. И макар едно добро дело нерядко да носи и лична облага, в своята същност то си остава абсолютно, защото истинската му стойност идва от намерението, стоящо в основата му. Пантеонът е крайното въплъщение на тези понятия, ала какво да кажем за смъртните раси, за така наречените разумни същества — хора и елфи, полуръстове, джуджета и гномове, гоблини и великани? Тук границите се размиват, а сивото, с всички свои оттенъци, измества катраненочерното и снежнобялото.
За мнозина нещата са съвсем прости — аз съм мрачен елф, мрачните елфи са зли, следователно и аз съм зъл.
Ала те грешат. Та нали именно способността на личен избор ни прави разумни същества? Нали няма добро и зло, ако зад тях не стои нечие лично намерение. Вярно е, че в Царствата има раси и общества (особено гоблините), които като чели са предразположени към злото съществуват и такива (като светлите елфи, например), които имат изявена склонност към доброто. Ала дори и сред тези две раси, които за мнозина са земното въплъщение на двете противоположности, всичко в крайна сметка се решава от личните намерения и постъпки. Познавах един гоблин, който не беше зъл самият аз съм елф на мрака, отхвърлил жестоките обичаи на своята раса. Въпреки това, повечето гоблини и почти всички мрачни елфи са зли и така обобщението си остава вярно.
Най-интересни и най-различни един от друг са хората. Тук границите са най-размити, а нюансите на сивото — най-богати. Тук личните разбирания са върховен господар, а намерението — добре скрито, дори тайно. Няма друга раса, която да умее да измисля по-правдиви оправдания за постъпките си, да си намира извинения, да убеждава — другите, но най-вече себе си — в почтеността на своите намерения. Колко войни са се водили, човек срещу човека, всеки твърдо вярващ, че добрите божества, които носи в сърцето си, са на негова страна!