Глупавото създание очевидно се чувстваше в безопасност, но то не познаваше Таулмарил.
Кати-Бри вдигна магическия си лък и спокойно изчака „Морски дух“ да се приближи.
Тридесет ярда.
Стрелата полетя като мълния сред взрив от сребърни искри и проби наблюдателницата на вражеския кораб, като да бе от овехтял пергамент, а не от яко дърво. Във въздуха се разхвърчаха трески, а с тях и злощастният гнол. Обреченото чудовище изпищя, когато се удари в гротмачтата на каравелата и докато падне във водата, премятайки се през глава, двата кораба вече се бяха отдалечили.
Кати-Бри стреля отново, целейки се в пиратите, които се въртяха около катапулта. Успя да улучи един от тях (полуорк, ако се съдеше по грозната му физиономия), ала въпреки това катапултът изпрати горящия катран, с който беше зареден, към „Морски дух“.
Само че корсарите не бяха взели предвид главоломната скорост на противника и сега със зяпнали уста видяха как шхуната минава под летящия катран и се насочва към тях. Пламтящият снаряд цопна далече зад „Морски дух“ и угасна с шумно съскане.
Двата кораба вече плаваха успоредно, деляха ги едва двадесетина ярда. Изведнъж бурният вятър утихна и към каравелата полетяха десетки стрели, натоварени с горящ катран.
Кати-Бри също не бездействаше — този път се прицели в самия катапулт и проби голяма дупка в рамото му. В същото време тежката стрела на балистата потъна дълбоко в корпуса на каравелата, досами нивото на водата.
Доволен от първата атака, капитан Дюдермонт завъртя щурвала наляво и се поотдалечи. Рояк стрели (доста от тях — горящи) прелетяха между двата кораба, преди Робилард отново да призове силния вятър и да издигне стена от мъгла и водни пръски.
Това обаче не попречи на мълнията, изпратена от вражеския магьосник, и тя просвистя над палубата на „Морски дух“, събаряйки неколцина от екипажа.
Облегнат на бордовата ограда, с коса, развяна от мощната енергийна вълна, Дризт се взираше към каравелата, мъчейки се да различи техния заклинател. Най-сетне го видя, застанал в средата на кораба, недалече от гротмачтата. Преди „Морски дух“ да се бе отдалечил прекалено, скиталецът призова вродените си умения и запрати черен облак срещу мъжа.
Когато миг по-късно видя кълбото тъма да се движи по палубата, Дризт бе обзет от мрачно задоволство — магьосникът бе попаднал в неин плен и сега тя щеше да го следва навсякъде и да го заслепява, докато не измислеше начин да се отърве от нея. Ала най-страшното бе, че така нямаше да е в състояние да се скрие, където и да отидеше.
— Кати-Бри! — извика Дризт.
— Държа го на мушка — отвърна тя и Таулмарил пропя — веднъж, после пак, изпращайки две сребро пери стрели в черния облак.
Той обаче не спря да се движи — очевидно магьосникът не бе улучен, но Кати-Бри и Дризт със сигурност го бяха постреснали!
Втора стрела от балистата на „Морски дух“ полетя към каравелата, последвана от едно от огнените кълба на Робилард. Корабът на пиратите, твърде тромав, за да реагира достатъчно бързо, особено след като бе останал без магьосника си, налетя право в експлозиите. Когато огненото кълбо най-сетне се разсея, и двете мачти на каравелата горяха, досущ като огромни свещи, запалени насред открито море.
Пиратите се опитаха да отвърнат на удара с гигантския катапулт, ала Таулмарил си бе свършил работата и дървеното рамо се строши в мига, в който го опънаха назад.
Дризт побърза да се върне при щурвала.
— Още веднъж? — попита той, но Дюдермонт поклати глава.
— Няма да имаме време за втора атака — обясни той. — Нито пък да спрем и да ги превземем на абордаж.
— Два кораба на две хиляди ярда оттук! — провикна се Кати-Бри и скиталецът погледна приятеля си с искрено възхищение.
— Още от съюзниците на Пиночет? — досети се той.
— И Каракус, и Пиночет прекрасно знаят, че каравелата не би могла да се справи с „Морски дух“ сама — спокойно рече Дюдермонт. — Тя просто трябваше да ни подмами в капана.
— Само че ние се оказахме прекалено бързи и провалихме плановете им — довърши Дризт вместо него.
— Готов ли си за битка? — лукаво усмихнат го попита Дюдермонт и още преди скиталецът да успее да отвърне, завъртя щурвала наляво, така че носът на „Морски дух“ се обърна към пъплещата каравела.