— Достатъчно! — заповедническият му глас се извиси над пращенето на пламъците и поде заклинание на език, който Дризт и Кати-Бри не бяха чували.
Когато прозвуча и последната дума (името на демона), Ерту нададе болезнен рев и огнените езици угаснаха.
— Няма да те забравя, старче! — заплашително процеди балорът. — Ще си спомня за теб, когато отново дойда в Равнината, която наричаш свой дом.
— Но, разбира се, — спокойно отвърна Кадърли. — Ще се радвам да ме навестиш — за мен ще е удоволствие да те обрека на ново заточение в калта, където ти е мястото.
Ерту не каза нищо, само изръмжа злобно и насочи цялото си внимание към скиталеца, ненавистния му Дризт До’Урден.
— Държа го в плен, елфе — подразни го той. — При мен, в Бездната.
— Кого? — настоя скиталецът, ала демонът отново избухна в гръмък смях.
— Кого държиш в плен, Ерту? — твърдо попита Кадърли.
— Не съм длъжен да отговарям на ничии въпроси — напомни му балорът. — Той е при мен и единственият начин да го спасите, е като сложите край на изгнанието ми. Ще го доведа тук, в твоята Равнина, Дризт До’Урден — ако искаш да си го получиш, ще трябва да дойдеш и да си го вземеш.
— Ще говоря със Закнафейн! — извика скиталецът и посегна към дръжката на ледения си ятаган.
Ерту се изсмя в лицето му със злостна подигравка — гневът на омразния елф го изпълваше с истинска наслада. А това бе само началото на мъчението.
— Освободи ме! — думите му сложиха край на техните въпроси. — Освободи ме още сега! Всеки ден е същинска вечност, пълна с нечувани мъчения за моя пленник, твоя ба… — тук демонът млъкна, оставяйки недовършената дума да увисне във въздуха, и размаха пръст срещу Кадърли. — Изиграхте ме! — ахна той с престорен ужас. — Замалко не ви дадох отговор, без да съм задължен да го правя.
Свещеникът погледна към Дризт, разбирайки раздвоението му. Знаеше, че за да спаси баща си, свой приятел или всяко добро същество, скиталецът е готов да скочи в кръга и да се изправи срещу демона, тук и сега, ала да освободи чудовище като Ерту, се струваше на доблестния елф отчаяна и опасна постъпка, себичен избор, с който заради баща си щеше да застраши много невинни хора.
— Върни ми свободата! — гръмкият рев на балора отново огласи стаята.
Внезапно лицето на Дризт се просветли:
— Няма да го сторя, долно създание! — тихо рече той и решително поклати глава.
— Глупако! — провикна се Ерту. — Със собствените си ръце ще съдера плътта от костите му! Ще изям пръстите му един по един! И през цялото време той ще бъде жив, жив и в съзнание и преди всяко ново мъчение ще му напомням, че си отказал да му помогнеш, че не друг, а ти си причина за страданията му!
Дризт извърна поглед и лицето му отново помрачня, а дишането му стана гневно и накъсано. Не, каквото и да говореше демонът, той познаваше баща си и бе сигурен, че благородният Закнафейн не би искал от него да освободи звяр като Ерту, дори сам да трябваше да плати за това.
Кати-Бри взе ръката на скиталеца в своята.
— Няма да ти кажа как да постъпиш, Дризт До’Урден — меко каза свещеникът и улови другата му ръка. — Но ако балорът наистина държи в плен една душа, която не заслужава подобна участ, то наше задължение е да я спасим…
— Ала на каква цена? — прекъсна го елфът отчаяно.
Ерту избухна в нов, още по-гръмък смях. Кадърли се обърна, за да го накара да замълчи, но чудовището го изпревари:
— Ти знаеш, свещенико! — обвинително рече той. — Ти знаеш!
— Какво иска да каже отвратителното създание? — попита Кати-Бри.
— Кажи им, свещенико! — изсмя се демонът и за първи път от началото на срещата, лицето на жреца придоби смутено изражение.
Той изгледа Дризт, после младата жена и поклати глава.
— Тогава аз ще го сторя! — извика Ерту и гърленият му глас прокънтя в каменната стая толкова силно, че тримата изпитаха физическа болка.
— Върви си! — нареди Кадърли и поде заклинателен напев.
Тялото на балора потръпна конвулсивно и сякаш се смали.
— Вече съм свободен! — заяви той.
— Почакай! — помоли скиталецът и свещеникът спря магията си.
— Мога да ходя, където си поискам, глупави елфе! По твоя воля докоснах земята на Материалната равнина и това сложи край на изгнанието ми. Сега мога да послушам, който призив поискам, за да се завърна тук!