— И за Бруенор, нали? — уточни Айвън, предвкусвайки удоволствието.
— Бунър! — развълнувано се обади Пикел, при което брат му го плесна по тила.
— Бихме дошли с теб, елфе — каза той извинително, — обаче имаме доста работа тук. И сам виждаш — близнаците и какво ли още не, а брат ми си има и градините.
При тези думи той се обърна към Пикел, очевидно очаквайки някаква глупава забележка. Зеленобрадото джудже наистина изглеждаше така, сякаш се кани да каже нещо, но вместо това започна да си свирука. Когато Айвън отново се обърна към Дризт обаче, скиталецът трябваше да прехапе устни, за да не избухне в смях — пъхнало палци в ушите си, зеленобрадото джудже размахваше останалите си пръсти и се плезеше зад гърба на брат си.
Айвън рязко се завъртя към него, ала Пикел бе по-бърз и го изгледа най-невинно, свирукайки си тихичко. Същата сценка се повтори цели три пъти, преди русото джудже най-сетне да се откаже.
Дризт ги познаваше едва от два дена, ала вече се бе убедил, че братята са големи образи и неволно си помисли колко ли би се забавлявал Бруенор с тях!
За Даника и Кати-Бри този последен час заедно премина много по-сериозно и сдържано. Двете се усамотиха в покоите на свещеника и жена му, пет стаи, сгушени в дъното на величествената постройка. Откриха Кадърли в една от спалните — потънал в молитва, той се готвеше за предстоящата си задача и те го оставиха сам, без да го безпокоят.
В началото разговорът им се въртеше около по-общи неща. Кати-Бри разказа за миналото си — за това как, останала сираче от съвсем малка, бе осиновена от Бруенор и бе отраснала сред джуджетата от рода Боен чук Даника също й сподели за годините, през които бе усвоявала учението на Пенпаг Д’Ан.
Възпитана в строга монашеска дисциплина, тя бе кален боец, също като новата си приятелка.
Кати-Бри не бе общувала с много жени на своята възраст и с разбирания като нейните собствени и сега установи, че й е доста приятно. Искрено харесваше Даника и бе сигурна, че ако имаха тази възможност, двете можеха да станат истински приятелки. Даника се чувстваше по същия начин — и тя, като Кати-Бри, бе преживяла немалко, и тя, като Кати-Бри, не бе срещала много жени на своята възраст.
Двете говориха дълго — за миналото, за настоящето, за надеждите си за бъдещето.
— Обичаш ли го? — осмели се да попита Даника, имайки предвид Дризт.
Кати-Бри се изчерви и установи, че не знае какво да отвърне. Разбира се, че обичаше Дризт, ала не знаеше дали го обича по начина, за който говореше Даника. Двамата отдавна се бяха споразумели да не допускат подобни чувства да застанат между тях. Само че от гибелта на Уолфгар бе минало доста време, Кати-Бри наближаваше тридесетте и този въпрос като че ли отново започваше да я вълнува.
— Хубав е. И то много — отбеляза Даника и се изкиска като малко момиченце.
В този миг, докато се облягаше на меката възглавница в стаята й, Кати-Бри се чувстваше точно така. Струваше й се, че отново е съвсем младо момиче, с мисли за любов и за живота пред нея, а най-важното решение, което трябваше да вземе, бе дали Дризт е красив или не.
Разбира се, настоящето с всичките си проблеми, бързо напомни за себе си и изтри дяволитите усмивки от лицата им — Кати-Бри бе изгубила мъжа, когото обичаше, а Даника, с две малки деца, бе изправена пред съвсем реалната опасност да види как съпругът й, преждевременно състарен от създаването на храма, я напуска завинаги.
Разговорът постепенно замря, но Даника остана да седи на мястото си, а в погледа й се появи странна напрегнатост.
— Какво има? — попита Кати-Бри.
— Чакам дете — долетя отговорът и нещо в него красноречиво говореше, че Кати-Бри е първият човек, който научава тази новина, дори преди Кадърли.
Тя изчака за миг, докато усмивката, изгряла на лицето на Даника, не я убеди, че за жената на жреца бременността е повод за радост, после също се засмя и я прегърна сърдечно.
— Недей да казваш на Кадърли — помоли Даника. — Вече съм намислила как да му съобщя.
Кати-Бри се дръпна назад и я погледна изпитателно.
— И все пак го каза първо на мен — рече тя, станала напълно сериозна.
— Ами нали си заминаваш — небрежно отвърна Даника.
— Но ти едва ме познаваш — напомни й Кати-Бри.
Даника тръсна глава, при което гъстата, червеникаворуса коса се разпиля по раменете й, и задържа погледа на Кати-Бри в своя.
— Напротив — меко каза тя.