Права бе, помисли си Кати-Бри, която също имаше чувството, че познава Даника открай време. Двете си приличаха много и вече усещаха, че истински ще си липсват.
В този момент чуха стъпките на Кадърли в съседната стая и разбраха, че моментът на раздялата наближава.
— Ще се върна — обеща Кати-Бри.
— А аз ще посетя Долината на мразовития вятър — отвърна Даника.
Свещеникът се появи на вратата и им каза, че Дризт и Кати-Бри трябва да тръгват. Усмихнат топло, той предпочете да не ги притеснява и се престори, че не забелязва навлажнените им очи.
Кадърли, Дризт и Кати-Бри стояха на върха на най-високата кула в храма, почти триста метра над земята, а вятърът свиреше в ушите им.
Кадърли поде тихо заклинание и двамата приятели усетиха как постепенно олекват и стават някак безплътни. Кадърли ги улови за ръка и продължи напева си, докато тримата не се стопиха съвсем. Подобни на духове, те се отделиха от земята и вятърът ги поде.
Светът прелиташе покрай тях, неясен като в мъгла или сън. Нито Дризт, нито Кати-Бри знаеха колко продължи всичко, ала когато най-сетне спряха и престанаха да се усещат безтегловни, небето на изток вече просветляваше.
Бяха пристигнали в Лускан, най-северното селище по Саблен бряг — оттук до Десетте града имаше едва двеста мили.
Кадърли не познаваше това място, ала съвършено изпълнената му магия ги бе отвела точно пред храма на Денеир, където свещеникът бе топло приветстван от събратята си. След като осигури стаи за двамата си приятели и ги остави да си починат, той излезе, за да поговори с един от жреците, който щеше да се погрижи Дризт и Кати-Бри да се присъединят към първия керван, потеглящ към Долината.
Задачата се оказа по-лесна, отколкото Кадърли очакваше. Противно на опасенията му, че скиталецът няма да бъде допуснат в кервана заради расата си, свещеникът установи, че името на Дризт се радва на немалка слава сред търговците. Кати-Бри също им бе добре известна — нямаше керван, който да не е щастлив да поеме към пълната с опасности Долина на мразовития вятър, придружаван от двама войни като елфа и младата жена.
Когато Кадърли се върна в храма, Дризт и Кати-Бри вече бяха станали, говореха си с останалите жреци и се приготвяха за дългия път. Скиталецът прие един от предложените му дарове с особено благоговение — два кожени мяха, пълни със светена вода от купела на храма. Разбираше, че водата надали ще намери някакво практическо приложение, ала не това имаше значение, а самият жест, фактът, че един човек, служещ на добро божество, смята него, елфа на мрака, достоен за подобна чест.
— Събратята ти са добри хора — отбеляза той, когато с Кадърли и Кати-Бри останаха сами.
Свещеникът вече им бе съобщил какво е успял да уреди и им бе казал къде и кога трябва да се срещнат с кервана, с който щяха да пътуват. Търговците тръгваха същия ден, така че двамата приятели имаха по-малко от час да се приготвят. Отново бе настъпил моментът за раздяла.
— Така е — съгласи се Кадърли. — Те правят чест на Денеир.
Докато Дризт довършваше стягането на багажа си, Кати-Бри, която продължаваше да мисли за Даника и последния им разговор, тихичко дръпна жреца настрани.
Кадърли се позасмя, досетил се какво има да му казва младата жена.
— Имаш доста отговорности — започна тя отдалече.
— Моят бог не иска чак толкова от мен — лукаво отвърна свещеникът, макар прекрасно да знаеше, че Кати-Бри няма предвид задълженията му към Денеир.
— Говоря за близнаците — прошепна тя. — И Даника.
Кадърли кимна — по това нямаше спор.
Младата жена замълча за миг, сякаш й бе трудно да намери подходящите думи. Как да му каже онова, което бе намислила, без да го засегне?
— Айвън спомена нещо за твоето… състояние — реши се тя най-сетне.
— Нима? — макар вътрешно да се забавляваше, Кадърли нямаше никакво намерение да я улеснява.
— Каза ми, че очаквали да умреш веднага след завършването на катедралата — обясни Кати-Бри. — Каза също, че точно така си изглеждал — като смъртник.
— И аз имах чувството, че изживявам последните си дни — призна жрецът. — А и виденията, които ми се явиха, като че ли говореха, че краят ми наближава.
— Било е преди повече от година — отбеляза тя и Кадърли отново кимна. — Айвън каза, че сега изглеждаш по-млад от тогава. По-млад и по-силен.
Свещеникът се усмихна широко. Разбираше, че Кати-Бри е водена единствено от желанието да помогне на Даника и искреното приятелство между двете жени стопли сърцето му.