— Не мога да бъда сигурен — рече той, — ала Айвън като че ли е прав. Сега наистина съм по-силен, много по-силен и изпълнен с живот от дните след завършването на храма.
При тези думи той улови кичур коса — макар и сива, в нея съвсем ясно се виждаха кестеняви косми.
— Преди една година цялата бе бяла, снежнобяла — обясни той.
— Значи се подмладяваш! — възторжено възкликна Кати-Бри.
Кадърли въздъхна дълбоко, после бавно кимна:
— Така изглежда.
И добави, сякаш се страхуваше да изрече надеждите си на глас:
— Не че мога да бъда сигурен в каквото и да било, разбира се. Единственото обяснение, което имам, е, че изтощението и виденията от онези дни — видения, вещаещи скорошната ми смърт — са били изпитание за верността ми към Денеир и неговите повели. Наистина вярвах, че ще умра веднага след края на първата служба в храма. Спомням си безкрайната умора, която ме налегна тогава помня и как едва се прибрах в стаята си (всъщност Даника и Айвън трябваше да ме отнесат на ръце) и потънах в сън, от който бях убеден, че няма да се събудя. Вярвах го и го приемах.
И той затвори очи, връщайки се към онзи съдбовен ден.
— Ала сега нещата са съвсем различни — напомни му Кати-Бри.
— Навярно Денеир е искал да ме изпита — предположи жрецът. — И кой знае, може би съм издържал изпитанието и той е решил да се смили над мен.
— Ако наистина е добър бог — отсече младата жена, — значи всичко е ясно. Никой добър бог не би те отнел от Даника и близнаците, и… — тя замълча и прехапа устни, за да не издаде тайната на приятелката си.
— Денеир е добър бог — също толкова убедено заяви Кадърли. — Ала ти говориш за тревогите и надеждите на смъртните и забравяш, че никой от нас не може докрай да познае волята на Денеир. Дори ако утре реши да ме прибере, той пак ще си бъде добрият бог, комуто служа с цялото си сърце.
Кати-Бри, която не изглеждаше особено убедена, само поклати глава.
— В света има по-възвишени цели и принципи, отколкото ни се разкрива на нас, простосмъртните — добави свещеникът. — И твърдо вярвам, че каквото и да стори с мен Денеир, то ще бъде най-правилното, независимо дали аз го разбирам или не и независимо какви планове съм си правил преди това.
— Но се надяваш, че е вярно — в думите на младата жена прозвуча неприкрито обвинение. — Надяваш се, че наистина си възвръщаш младостта, за да бъдеш край жена си и заедно да гледате как растат децата ви!
Кадърли се разсмя:
— Така е — призна той и Кати-Бри най-сетне се успокои.
Както и Дризт, който с острия си елфически слух не бе пропуснал и думичка от разговора им, докато си даваше вид, че е напълно погълнат от стягането на раницата си.
Кати-Бри и жрецът (който изведнъж като че ли не изглеждаше толкова стар) се прегърнаха за последен път, после свещеникът отиде при Дризт и му протегна ръка.
— Донесете ми този отломък — заедно ще намерим начин да отървем света от него — рече той. — И доведи баща си. Нещо ми подсказва, че престоят в катедралата ще му се отрази добре.
Дризт горещо стисна протегнатата му десница, благодарен, задето Кадърли е толкова уверен в успеха им.
— Креншинибон ще ми даде… ще ни даде — поправи се скиталецът и погледна към Кати-Бри, — повод да се върнем в Карадуун.
— Именно това трябва да сторя и аз сега — отвърна свещеникът и с тези думи излезе от стаята.
Двамата приятели не говориха повече и мълчаливо довършиха приготовленията си за пътя, който им предстоеше.
Пътя към дома.
Глава 19
И целият свят се простира пред тях
Ревик знаеше, че рано или късно ще се стигне дотам, очакваше го от мига, в който осъзна, че Берктгар няма намерение да се отцепи от Племето на лоса и да възроди някое от старите племена.
И така, сега двамата стояха един срещу друг, заобиколени от своите събратя. Всички знаеха какво предстои, ала въпреки това трябваше да го направят, както си му е редът.
Берктгар чакаше да се възцари тишина. Нямаше закъде да бърза — оживеният шепот вещаеше само добро, подкрепата за него нарастваше с всяка изминала минута. Най-сетне (Ревик никога не бе мислил, че времето може да се точи толкова бавно) варварите утихнаха.
Берктгар, който бе окачил огромния си меч, могъщия Банкенфуере, на гърба си, вдигна ръце към небето.