Само за частици от секундата земята сякаш изригна — още шест чудовища наизскачаха от скривалищата си. Яки и рошави, те приличаха на кръстоска между хора и мечки… и всъщност, както твърдяха местните предания, си бяха точно това!
Гуенивар излетя като куршум и с все сила се стовари върху един от зверовете, поваляйки го в дупката му.
Снежният човек се вкопчи в нея с намерението да я задуши в желязната си хватка, ала силните й задни лапи се впиха в тялото му и не му позволиха да се приближи достатъчно.
В това време Дризт вече бе достигнал бойното поле и нанесе два мълниеносни удара на най-близкото чудовище, като се държеше на седлото само с помощта на краката си.
Освирепял от болка, окървавеният звяр нададе страховит рев и се строполи на земята. Скиталецът, който междувременно се бе насочил към следващата си жертва, дори не го погледна. Вторият му противник обаче бе готов да го посрещне и — което бе още по-лошо — бе готов да посрещне жребеца му. Снежните хора бяха известни с това, че са в състояние да спрат препускащ кон, трошейки врата му с голи ръце.
Дризт не можеше да изложи животното на подобна опасност. Вместо това се насочи вляво от снежния човек, преметна крак през седлото и скочи в движение. Благодарение на невероятната си ловкост и на вълшебните предпазители, успя да запази равновесие и само за миг се озова до слисания си противник.
Няколко светкавични удара и елфът бе далече от обсега на чудовището. Не спря обаче, тъй като прекрасно разбираше, че противникът му не е победен и вече се е втурнал подире му. Когато сметна, че е оставил достатъчно разстояние между себе си и своя преследвач, скиталецът се обърна и вдигна оръжия, готов да го посрещне.
В това време Кати-Бри също бе препуснала в галоп, насочвайки коня само с помощта на краката си, докато се прицелваше в най-близкото чудовище.
Първият й изстрел пропусна целта, ала вторият потъна дълбоко в бедрото на снежния човек.
Звярът се олюля и рязко се обърна, при което следващите две стрели се забиха в гърдите му. Въпреки това той се задържа на крака и по всичко личеше, че възнамерява да се бие. Да хванеш Кати-Бри неподготвена обаче, съвсем не бе толкова лесно — с едно-единствено мълниеносно движение тя окачи Таулмарил на седлото и извади Казид’еа от ножницата.
Когато се изравни с чудовището, тя замахна с все сила и великолепният меч разцепи черепа на умиращия звяр на две. Снежният човек бавно се свлече на земята, а мозъкът му опръска кафявата почва.
Без да губи нито миг, младата жена прибра Казид’еа и отново вдигна лъка си. Сребърната стрела се заби в рамото на най-близкото чудовище и парализира ръката му. Поглеждайки зад ранения си противник, Кати-Бри забеляза последния снежен човек, който се намираше най-близо до кервана, видя и останалите пазачи, които се носеха към него, явно с намерението да го довършат.
— Тази битка е само наша! — решително прошепна младата жена и като се приближи до ранения си противник, остави Таулмарил настрани и извади меча си.
Все още в дупката на снежния човек, Гуенивар бързо спечели надмощие с помощта на железните си нокти. Злото същество се опита да я ухапе, ала тя бе по-бърза и по-гъвкава. Яките й челюсти се сключиха около косматия му врат, докато ноктите й не спираха да дерат, държейки опасните му оръжия далече от тялото й.
Щом звярът спря да диша и се отпусна безжизнено, пантерата изскочи от дупката и се огледа, после изрева и се хвърли надясно, където помощта й изглеждаше по-необходима.
Дризт се насочи към ранения си противник, ала изведнъж се закова на място, принуждавайки го да реагира. Вече замахнало за удар, чудовището политна напред. Двата ятагана на скиталеца се впиха в дланите му и отсякоха няколко от пръстите му.
Снежният човек изпищя от болка и прибра ръцете си, ала елфът бе по-бърз — едното му оръжие се заби малко под дясното рамо на звяра, докато другото се спусна надолу и го преряза през кръста. Преди неприятелят му да успее да реагира, Дризт отскочи встрани.
Злото същество бе всичко друго, но не и глупаво, особено в битка, и сега не му трябваше много време, за да разбере, че срещу подобен противник е обречено. Затова, вместо да се защитава, то се обърна и хукна, колкото го държаха краката.
Снежният човек можеше да надбяга почти всеки враг — бил той елф, или човек.
Почти всеки… ала не и Дризт — със своите магически предпазители той го застигна с лекота. Ударите се посипаха като дъжд върху злощастното чудовище и скоро кафеникавата му козина почервеня от шурналата кръв. Скиталецът добре знаеше, че снежните хора не са просто ловци, убиващи, за да живеят. Не, те бяха свирепи зверове, които сееха смърт не само за да се нахранят, но и за удоволствие.