И сега цялата тази самоирония, възникналото самоунижение и останалите чувства на неосъзнато огорчение бяха пометени, отлетяха като дим, докато отиваше на реката по горската пътечка към мястото за пране. Мислеше си, колко е фин и красив носа на Рам. Той сигурна не е по-тежък от мен, а може и да е по-лек, костите му са така изящни. Благодаря ти, бе казал той.
— Аскиос, Муна! Как е бебето? Аскиос, Вана! Аскиос, Кара!
Колко е красив носа ти, мили мой, като мост между два извора, чиято вода е невероятно черна и студена. Благодаря ти, благодаря.
— Денят е горещ, така ли? О, ни най-малко!
— Горещо е, много горещо — ентусиазирано повтаряха всички жени от Средната Възраст и пристъпваха грациозно по пътеката към мястото за пране на брега със смеещата се плитка и топла вода.
— Влез с крака в реката — насърчаваше я Вана — и ще се охладиш.
Брела я потупа нежно по рамото, избъбри „Аскиос“, мина край нея и се запъти към скалата, където просна да съхне прането си.
Жените от Средната възраст бяха между двадесет и три и четиридесет(?) години (последното не беше установено със сигурност), и доста от тях според Тамара бяха по-красиви от Младите жени, красота, която включваше липсващите зъби, хлътналите гърди, увисналите кореми. Въпреки зеещата пустота усмивката им беше щастлива, увисналите им гърди носеха млякото на човешката доброта и техните нашарени от бременностите кореми бяха източник на плодородие. Младите жени се кикотеха, Средната Възраст се смееше. И го правеха така, мислеше Тамара, сякаш се чувствуваха напълно свободни.
Младите мъже бяха отишли на лов за поро; преследват зъбат хотдог, помисли тя. С нейните двадесет и осем години Тамара също беше жена на Средна Възраст и също се засмя. Тези жени или седяха кикотейки се при изпълнението на танците „совейя“ и „белайя“ или пък спяха. А мъже на средна възраст нямаше. Те бяха Млади до около четиридесетте, когато спираха да ловуват, преставаха да гледат Младите танцьорки и се превръщаха в старци. И умираха.
— Кара — обърна се Тамара към най-добрата си информаторка, докато си сваляше сандалите, преди да си натопи краката в прохладната вода, както я бе посъветвала Вана, — моят приятел Рам го боли корем.
— О, боже господи! Аскиос, аскиос — забъбри жената до нея и поклати главата с тънките и побеляли коси, които показваха, че тя наближаваше възрастта на Старите жени. — Гуолф или кафа-фака? — попита я тя практично.
Тамара не беше чувала нито едното нито другото преди това, но усещаше, че преводът би бил излишен.
— Кафа-фака — отговори тя.
— Нужни са ягодите поти — каза Кара и запляска набедрено парче плат върху един мокър речен камък.
— Храната, която ядем тук е много, много добра, прекалено добра.
— Прекалено много пържено поро — каза Кара и кимна. — Когато децата ядат много и прекарват цяла нощ в храстите клечейки, тогава им се дават ягодите поти и сварено гуо в продължение на цяла седмица. На вкус е приятно. Аз ще сваря на увана Рам един чайник с гуо, веднага щом привърша прането.
— Кара е прекрасен и благороден човек — произнесе Тамара шаблонния израз, с който Н-дифите казват „благодаря“.
— Аскиос! — отвърна Кара и се ухили. Това бе един много общ и трудно преводим израз.
Рамачандра не бе достигнал до някакъв приемлив превод. Боб предположи, че е подобно на германското „bitte“, но с къде по-голяма област на приложение. Моля, Вие сте добре дошли, съжалявам, бихте ли почакали един миг, няма значение, здрасти, довиждане, да, не, и още много се включваше в съдържанието на „аскиос“.
И нейните въпроси за „кафа-фака“, как се отбиват бебетата, кога трябва да се престоява в Нечистите Колиби, каква е най-хубавата гозба бяха винаги един чудесен повод за подхващане на оживен разговор.
Те стояха на топлите заоблени речни камъни, потопили крака в хладките води, а бельото реката сама го переше, слънцето го сушеше и избелваше, докато жените разговаряха. С част от разсъдъка си Тамара се вслушваше в Хераклит, който казваше, че два пъти не може да се влезе в една река, с останалата поглъщаше информацията за контрола върху раждаемостта при Н-дифите. Щом тази тема се подемеше започваше откровено обсъждане, само дето нямаше какво толкова да се обсъжда. Всъщност никакъв контрол или система нямаше. Природата се грижеше за Младата Възраст — въпреки всепоглъщащата отдаденост на еротичната практика те не зачеваха преди двадесет години.