— Ами… „моля те, пусни ме да мина.“
— Дословен превод.
— Великата Традиция на Учитилите от кастата на Брамините — изрече Тамара. — Не знам точно, думите имат толкова много значения. „Съжалявам, аз искам да мина по този път“?
— Ти не чуваш.
— Какво?
— Хората не могат да слушат своя роден език. Добре… Слушай внимателно, моля те! — Той ставаше така чаровен, когато се възбуждаше и маската на високомерието падаше от лицето му като изсъхнала кал от гърба на воден бивол. — Аз ще кажа сега изречение на английски, така както би го произнесъл моят чичо, който не е посещавал Световното правителствено училище. „Извинете моля, аз трябва да мина по този път.“ Повори го, моля.
— Извинете моля, аз трябва да мина по този път.
— „Аскиос-бхиз айева ое ис-бхасса…“1
Студена тръпка я заля подобно на докосването на тази хладна и омайваща светлина на планетата, придвижи се бавно нагоре по гръбнака и накара жената да настръхне до корена на косите си.
— Странно — каза тя.
Той започна да изрежда дума по дума с превода.@
— „Соейа“ — люлея се. „Белийа“ — кючек. „Файки“ — клисура, лозе. „Бхасто“ — бейсбол и хилка. „Бхани“ — кабина. „Шууши“ — море, океан.
— Звукоподражание!
— „Оу“ — вървя (до). „Туну“ — връщам се. „Айтуну“ — аз се връщам. „Утуну“ — ти се връщаш. „Тунуси“ той се връща. „Паду“ — крия се, бия се. „Фату“ — строя. „Фъстъ“ — правя. „Фактус“ — фабрика. Кажи сега една Н-дифска дума.
— Сикка.
— Въдица. Стой, не, не мога да открия тази дума. Някоя друга, моля.
— Филиса.
— Нечисти колиби, идва от мръсотия и мръсен.
— Уванай.
— Странници, посетители, чужденци… един увана. Ти чужденецо!
— Рам, ти нямаш диария. Болен си от параноя.
— Не — каза той толкова рязко и силно, че тя се сепна. Рам прочисти гърлото си с кашляне. Тамара би искала да надникне в очите му, но знаеше, че в този миг той я гледаше.
— Говоря напълно сериозно, Тамара — каза той. — Разтревожен съм.
— От какво? — присмя се Тамара.
— Поболявам се от страх — заговори той. — Направо се подрисквам от ужас. Ти трябва да приемеш думите ми сериозно. Те са всичко с което разполагам.
— Но от какво се страхуваш, за бога.
— Ние сме така далеч от Земята, на тридесет и една светлинни години. Нито един човек не се е приближавал до тази звездна система преди нас. А тези хора говорят на английски.
— О! Не!
— Структурата на запаса от думи на Младите Н-дифи се базира на поне шестдесет процента от речника на модерния англичанин. — Гласът му затрепера, като че ли от страх или от облекчение.
Тамара се отпусна безчувствено на пода, обхвана колената си с ръце и остана непоклатима скептичка. Една Н-дифска дума мина през ума й, след нея друга, и друга, всяка една следваше английския си корен или сянка, сенки, които само са чакали лъч светлина, който да ги покаже… но това е пълен абсурд. Тя не трябваше да употребява думата „параноя“, защото това бе истината. Рам беше болен. Седмици не-ме-докосвай, достигащо до грубост и сега тази внезапна промяна към разговорливост, възбуда и топлота. Промяната бе така маниакална и действително параноидална. Н-дифите говорят на някакъв език базиран на английския, заради някакви мистериозни цели, разбирани от единствения експерт… „оно“ — едно. „Те“ — две. „Ти“ — три…
— Всички женски имена окончават на „а“ — продължи мрачно Рамачандра. — Това е космическа константа, създадена от Х. Райдър Хагард. Мъжките никога не завършват на „а“ — никога.
Неговият приятен и темпераментен глас, все още малко дрезгав, объркваше мислите й.
— Слушай, Рам.
— Да.
Той я слушаше. Отлично! Тя не можеше направо да го запита, какво възнамерява и дали не си прави с нея сложна и неприятна шега. Доверието му трябваше да бъде спечелено само с любезност. Тя не знаеше, как да продължи и бързо замълча отново.
— Това забелязах още първата седмица, Тамара. Първо синтаксиса — но тогава не обърнах особено внимание. Просто безмислено и случайно съвпадение, et cetera, et cetera. Аз казах не. Но то каза да. Това е то. Това е английски.
— Дори стария език?
— Не, не, там е нещо друго — каза той бързо и успокоително, — не е английски а самия себе си, там където не се основава на бебешкия говор. Но…
— Добре. Да приемем, че старият език е оригиналния естествен, а върху Младите е било оказано влияние чрез контакт с хора от Космическия сервиз, за които ние нито знаем, нито сме чували.