<<< BO YIN RA
ПЪТЕПОКАЗАТЕЛИ
Bo Yin Ra е духовното име на писателя и художника Йозеф Антон Шнайдерфранкен, роден през 1876 г. в Ашафенбург недалеч от Франкфурт на Майн – Германия. От 1925 г. той живее в Масаньо до Лугано - Швейцария, където умира през 1943 г.
12.1 Обет.........................................7
12.2 Явление и преживяване.........13
12.3 Познание и поучаване...........27
12.4 Да се научим да четем...........45
12.5 Писма.....................................59
12.6 Култ към личността...............71
12.7 Критичен импулс...................85
12.8 Кой е бил Якоб Бьоме?........101
12.9 Целебна сила........................117
12.10 Опасностите на мистиката...129
12.11 В мерена реч.........................147
Храм в дълбините
Външно и вътрешно
Мъдрост
Многоединство
Тайнството на водата
Предупредително
Вечното
Симфония
Mysterium magnum
Завръщане
Противоположно
Странни търсещи.................158
Прекомерно достойнство..........159
Необходима строгост.....160
За добронамерените......161
Последователност ...............162
Свобода в приятелството..... 163
Цвят или плод ...164
Мъдро разпределение...... 165
Умник.......166
Самомнителните...........167
Съвет.....168
<<< ОБЕТ
Последните листа обрули есенната буря от вкочанясалите клони.
Посърнали и пожълтели или ръждивокафеви и хрупкави, те се стелят по пътя, пръснати от вятъра.
Избуяли през пролетта в пищна зеленина, предлагали цяло лято прохладно убежище от изгарящите лъчи на обедното слънце, сега те лежат, умъртвени и стъпкани, на влажната земя: — — плячка на мухъла и тлението!
Настъпило е смутното, мрачно време на отдалечаване от слънцето!
Настъпила е великата агония на природата! —
Така говорят прочувствените поети, оплаквайки отишлото си лято.
Наистина ли обаче е замрял всеки живот?
Наистина ли клоните са толкова вкочанени и безжизнени, след като е трябвало да се разделят с пищните си листни одежди? —
Вдигнеш ли взор нагоре, отърсиш ли се от омаята на тлението, навсякъде ще видиш вече напиращите пъпки, а лешниковият храст е избързал да се покрие с първите, неразпукали се още цветове!
Едва обрани плодовете и едва опадали последните листа, природата ни обещава нова зеленина, нов цъфтеж, ново пролетно великолепие.
Достатъчни са няколко по-топли слънчеви дни и всеки храсталак бърза да се покрие с първите млади листенца.
Ала предстоят и други смразяващи бури, затова напиращите пъпки са сигурно защитени. Животът в тях се нуждае още от закрила.
Но преди да се е напълно разтопил снегът, преди да се е просмукала в браздите живителната влага, бързо-бързо ще избуи всичко, което едва ли не насила е било задържано досега в пъпките.
От година на година виждаш как пролетта неусетно настъпва и всеки път те изненадва с пръкналата се сякаш за една нощ млада зеленина.
Няколко слънчеви дни след падналия топъл дъжд, и всяко клонче се покрива с нови листа.
Твърде дълго, според теб, е принуден животът да сдържа всичките си сили, за да предпази от унищожение своите кълнове.
В даден момент обаче той отхвърля всички окови и творческите му импулси изригват неудържимо...
Нима не виждаш какъв урок ти дава природата по този начин?!
И ти не си по всяко време еднакво близо до Светлината.
И ти имаш своите приливи и отливи, чийто цикъл се определя от присъщия ти жизнен ритъм.
Тъкмо си повярвал, че си постигнал всичко, тъкмо си се почувствувал достатъчно сигурен в избуялата си сила, — и изведнъж те връхлита потиснатост, която с всеки изминал ден подкопава все повече и повече твоето упование, докато накрая не видиш сринат в нозете си всеки повод за предишната си гордост...
Убеден си, че в теб е угаснала и последната искрица живот, и смяташ за пълна глупост думите на онези, които те уверяват, че твоята умора е всъщност най-сигурният обет за нова жизненост.
Ти не познаваш още своите приливи и отливи и не искаш да проумееш, че и твоят дух се изявява само в ритмично редуване. —