— Не мога повече… — И преди майката да успее да направи и една крачка, падна на пода със забито в сърцето острие и бликаща от устата кръв, с безжизнено отпуснати крака; едното му око бе затворено, другото — широко отворено и побеляло.
Майката се наведе над него.
— Мъртъв — прошепна невярващо накрая, изправи се и отстъпи от локвата кръв. — Е, значи най-сетне е мъртъв.
Огледа се уплашено и извика:
— Сеси, Сеси, върни се, дете. Трябваш ми!
Тишина. Слънчевата светлина постепенно отстъпваше от стаята.
— Сеси, върни се у дома, дете!
Устните на мъртвия се размърдаха. От тях се изтръгна висок ясен глас.
— Ето ме! От дни съм тук! Аз съм страхът, който го измъчваше; а той така и не се сети. Кажи на татко какво направих. Може би вече няма да ме смята за безполезна…
Устните отново замръзнаха. Миг по-късно тялото на Сеси на леглото се вцепени като чорап, в който внезапно е напъхан крак, и отново пое дъх.
— Време е за вечеря, мамо — каза Сеси и се надигна.