Одри Нифнегър
Пътешественикът във времето и неговата жена
Времето, измервано с часовника, е нашият банкер, нашият данъчен инспектор и полицай.
А времето вътре в нас в нашата жена.
Посвещавам
на
ЕЛИЗАБЕТ ХИЛМАН ТАМАНДЪЛ
20 май 1915 г. — 18 декември 1986 г.
и на
НОРБЪРТ ЧАРЛС ТАМАНДЪЛ
11 февруари 1915 г. — 23 май 1957 г.
В знак на признателност
Писането е самотно занимание. Отегчително е да наблюдаваш отстрани и насладите обикновено са най-големи за човека, който всъщност пише. Затова бих искала да благодаря с огромна признателност и благоговение на всички, които ми помогнаха да напиша и да издам „Пътешественикът във времето и неговата жена“.
Благодаря ти, Джоузеф Ригъл, че каза „да“ и ме въведе в потайните пътища на книгоиздаването. За мен това беше като откровение. Благодаря на чудесните хора от „Макадам Кейдж“ и най-вече на редакторката си Аника Страйтфелд за търпението, грижите и изострената бдителност. Голямо удоволствие е да работиш с Дороти Карико Смит, Пат Уолш, Дейвид Пойктдекстър, Кейт Ницше, Том Уайт и Джон Грей. Благодаря и на Мелани Мичъл, Ейми Стол и Таша Рейнолдс. Хиляди благодарности и на Хауард Сандърс и Каспайън Денис.
Фондация „Рагдейл“ подкрепи всячески тази книга. Признателна съм на чудесните хора, които работят там, и особено на Силвия Браун, Ан Хюс, Сюзан Тилит и Мелиса Мошър. Благодаря и на Съвета по изкуствата на щат Илинойс, както и на данъкоплатците, отпуснали ми през 2000 година субсидия за белетристика.
Благодаря на библиотекарите и на останалия персонал, сегашен и предишен, в библиотека „Нюбъри“: доктор Пол Гел, Барт Смит и Маргарет Кулис. Без тяхната прещедра помощ Хенри щеше да се озове на работа в „Старбъкс“. Искам да благодаря и на библиотекарите от справочния отдел към градската библиотека на Евънстън за търпението, с което ми съдействаха, докато правех какви ли не шантави справки.
Признателна съм на Мерилин Суорд и Андрея Питърсън, които са наясно с производството на хартия и търпеливо споделиха с мен познанията си.
Благодаря на Роджър Карлсън от книжарница „Букманс Али“ за дългите години на щастливо издирване на книги и на Стив Кей от „Винтидж Вайнъл“, че ми запазва всичко, което бих искала да слушам. Благодаря и на Каръл Пиетро, брокерка на недвижими имоти, каквато трудно ще намерите.
Хиляди благодарности на приятелите, роднините и колегите, които прочетоха книгата, изказаха своите забележки и допринесоха с опита си: Лин Роузън, Дания Ръш, Джонел Нифнегър, Рива Лиърър, Лайза Гър, Робърт Владов, Мелиса Джей Крейг, Стейси Стърн, Рон Фалцоне, Марси Хенри, Джоузи Кърнс, Каролайн Прертън, Бил Фредерик, Бърт Менсо, Патриша Нифнегър, Бет Нифнегър, Джонис Ейджий и хората, участвали в нейния клас по белетристика за напреднали, Айова Сити, 2001 година. Признателна съм на Пола Камбъл за помощта й с френския език.
Специална благодарност на Алън Ларсън, който ми даде добър пример с непоколебимия си оптимизъм.
И накрая, но на първо място, благодаря на Кристофър Шнебъргър: чакат те и сега ти си тук.
Пролог
Клер: Тежко е, ако заминат, а теб те оставят сам. Чакам Хенри, не знам къде е, притеснявам се дали е добре. Тежко е точно ти да останеш.
Намирам си работа. Така времето минава по-бързо.
Лягам си сама, будя се сама. Разхождам се. Работя, докато капна от умора. Гледам как вятърът си играе с боклуците, които цяла зима са били затрупани от снега. Всичко изглежда просто, докато не се замислиш. Защо любовта става по-силна от отсъствието?
Едно време мъжете са излизали в морето, а жените са ги чакали — заставали са в края на кея, до водата и са се взирали в хоризонта, дано зърнат мъничкия кораб. Сега аз чакам Хенри. Той изчезва не по своя воля, съвсем внезапно. Аз го чакам. Всеки миг, когато го чакам, ми се струва цяла година, цяла вечност. Всеки миг е муден и прозрачен като стъкло. Във всеки миг аз виждам безброй мигове, които са се строили в редица и чакат. Защо той отиде там, където аз не мога да го последвам?