— Можеш да си и пират! — радва се Клер дотолкова, та изобщо забравя, че съм опасен непознат. — Можеш да заровиш парите, да си направиш карта на съкровищата и в бъдещето да отидеш да си ги прибереш.
Всъщност горе-долу така ние с Клер намираме средства, за да живеем на широка нога. Вече порасналата Клер смята, че това донякъде е безнравствено, но все пак то ни дава известно предимство на фондовата борса.
— Страхотна идея! Но всъщност ми трябват не пари, а дрехи.
Клер ме гледа подозрително.
— Баща ти има ли дрехи, които не му трябват? Ще бъда доволен и на чифт панталони. Не че плажната кърпа не ми харесва, не ме разбирай погрешно, но там, откъдето идвам, съм свикнал да ходя с панталон.
Филип Абшир е малко по-нисък от мен и тежи с близо петнайсет килограма повече. Панталоните му ми стоят смешно, но пък са удобни.
— Знам ли…
— Не се притеснявай, не е нужно да го носиш точно сега. Но ще ти бъда много признателен, ако следващия път вземеш един чифт.
— Следващия път ли?
Намирам празен лист хартия и молив. Пиша с главни букви: „ЧЕТВЪРТЪК, 29 СЕПТЕМВРИ 1977 ГОДИНА, СЛЕД ВЕЧЕРЯ“. Връчвам на Клер листа, а тя го взема предпазливо. Зрението ми се замъглява. Чувам, че Ета я вика.
— Това е тайна, Клер, чу ли?
— Ама защо?
— Не мога да ти кажа. Сега трябва да тръгвам. Радвам се, че се запознахме. И не позволявай да те мамят.
Протягам длан и Клер я поема храбро. Ръкуваме се, после аз изчезвам.
Сряда, 9 февруари 2000 година
(Клер е на 28 години, Хенри — на 36)
Клер: Рано е, някъде към шест сутринта, и аз съм се унесла в накъсания тревожен сън на ранната утрин, когато Хенри ме буди с гръм и трясък и аз разбирам, че той е бил някъде другаде. Изниква направо върху мен и аз изпищявам, и ние си изкарваме взаимно ангелите, а Хенри прихва и се претъркулва, аз също се претъркулвам и го гледам, и виждам, че от устата му блика кръв. Скачам да донеса кърпа и когато се връщам, за да попия кръвта, Хенри още се усмихва.
— Какво се е случило?
— Замери ме с една обувка.
Не помня някога да съм го замервала с каквото и да било.
— Няма такова нещо.
— Да, да, няма. Току-що се запознахме и още в мига, когато ме зърна, ти каза: „Ето го човека, за когото ще се омъжа“, а после ме фрасна. Винаги съм твърдял, че си много точна в преценката си за хората.
Четвъртък, 29 септември 1977 година
(Клер е на 6 години, Хенри — на 35)
Клер: Днес сутринта календарът върху писалището на татко сочи същото, както онова, което човекът ми е написал върху листа. Нел вари на Алиша рохко яйце, а Ета крещи на Марк, защото не си е написал домашното и е играл на фризби със Стив. Аз попитах: „Ета, може ли да взема от сандъците малко дрехи?“, имах предвид сандъците на тавана, където се дегизираме, но Ета рече: „За какво са ти?“, а аз й отвърнах: „Искам да се дегизираме с Меган“, а Ета се ядоса и се развика: „Време е да вървиш на училище, щом се прибереш, тогава мисли за игра“. Затова отидох на училище, имахме смятане, разглеждахме едни червейчета, после имахме английски, рисуване и следобед френски, пеене и вероучение. Цял ден се притеснявах откъде да взема панталон за онзи мъж, защото на него явно му трябваше много. Затова, щом се прибрах от училище, пак отидох да питам Ета, но тя беше отишла в града, Нел обаче ми разреши да оближа и двете бъркалки на миксера, с които беше бъркала тестото за тортата и до които Ета не ми позволява и да припаря, да не би да се заразя от салмонела. А мама пишеше нещо и тъкмо се канех да изляза, без да питам, когато тя ми рече: „Какво има, миличко?“, затова й обясних и тя ми отвърна да съм видела в пликовете, които сме били приготвили за местното благотворително дружество, и да съм вземела каквото ми харесва. Така и сторих: отидох в мокрото помещение, погледнах в пликовете, които бяхме приготвили за местното благотворително дружество, и изрових отвътре три чифта таткови панталони, но единият беше прогорен с цигара. Затова взех другите два, открих и бяла риза, с каквито татко ходи на работа, както и вратовръзка на рибки и червен пуловер. А също жълтия халат за баня на татко от времето, когато бях малка, още миришеше на него. Сложих дрехите в един плик и прибрах плика в шкафа в мокрото помещение. Тъкмо излязох оттам и Марк ме видя и рече: