Още държи ръцете ми. Гледа ме прехласнато, влюбено. Аз съм много притеснен.
— Клер!
— Да?
— Можем ли да се върнем назад? Можем ли да се преструваме, че това е най-нормална първа среща между двама нормални души.
— Добре.
Клер става и се връща от своята страна на масата. Седи с изправен гръб и се опитва да не се усмихва.
— Хм, и така. Ох, Клер, я ми разкажи за себе си. Хобита? Домашни любимци? Необичайни сексуални наклонности?
— Разбери сам.
— Хубаво. В такъв случай… къде учиш? И какво?
— В Художественото училище. Специалност „Скулптура“, току-що започнах да уча как се изработва хартия.
— Страхотно. Как изглеждат творбите ти?
За пръв път Клер изглежда смутена.
— Ами големи са… с птици.
Тя забива поглед в масата, после отпива от чая.
— Птици ли?
— Всъщност са посветени на, хм… на копнежа.
Клер пак не ме поглежда, затова сменям темата.
— Разкажи ми още за семейството си.
— Добре. — Тя се отпуска, усмихва се. — Ами… семейството ми живее в Мичиган, край малък град на брега на езерото, казва се Саут Хейвън. Къщата ни всъщност е извън града. Първоначално е принадлежала на родителите на майка ми, на дядо и на баба Миграм. Той е починал още преди да се родя, а баба живя до смъртта си заедно с нас. Бях на седемнайсет години. Дядо ми е бил адвокат, татко също е адвокат и се е запознал с мама, когато е започнал работа при дядо.
— Значи се е оженил за дъщерята на шефа.
— Да. Всъщност понякога се питам дали не се е оженил за къщата на шефа. Мама е единствено дете, а къщата си е направо изумителна, има я в много книги за „Изкуствата и занаятите10“.
— Има ли си име? Кой я е строил?
— Казва се „Полска чучулига“ и е строена през 1896 година от Питър Уинс.
— О! Виждал съм я на снимки. Строена е за човек от рода Хендерсън, нали?
— Да. Сватбен подарък е на Мери Хендерсън и Дитър Бакум. Две години след като се нанасят в нея, те се развеждат и я продават.
— Тузарска къща.
— Да, нашите са тузари. И страшно държат на това.
— Братя, сестри?
— Марк е на двайсет и две години, завършва право в Харвардския университет. Алиша е на седемнайсет и е последен клас в гимназията. Виолончелистка е.
Долавям обич към сестрата и сдържаност спрямо брата.
— Май не обичаш много брат си.
— Марк е точно копие на татко. И двамата държат да побеждават, изискват, докато не се подчиниш.
— Знаеш ли, винаги съм завиждал на хора с много роднини, дори и да не се разбират с тях.
— Единствено дете ли си?
— Да. А аз си мислех, че знаеш всичко за мен.
— Всъщност знам всичко и нищо. Знам как изглеждаш без дрехи, но до днес следобед не бях чувала фамилното ти име. Знаех, че живееш в Чикаго, но не си ми разказвал нищо за семейството си, освен че майка ти е загинала в автомобилна катастрофа, когато си бил шестгодишен. Знам, че си добре образован в областта на изкуството и че говориш свободно френски и немски, но нямах и представа, че си библиотекар. Направи така, че да ми бъде невъзможно да те намеря в настоящето, каза, че щяло да стане от само себе си, когато му дойде времето, и ето ни сега тук.
— Ето ни сега тук — съгласявам се аз. — Е, моите родители не са тузари, музиканти са. Баща ми се казва Ричард Детамбъл, а майка ми — Анет Лин Робинсън.
— О… певицата!
— Да. А татко е цигулар. Свири в Чикагския симфоничен оркестър. Но за разлика от мама така и не проби. Жалко, защото е великолепен цигулар. След смъртта на мама просто рухна.
Носят ни сметката. И двамата сме хапнали съвсем малко, но поне на мен сега не ми е до ядене. Клер се пресяга към дамската си чанта, а аз клатя глава. Плащам, излизаме от ресторанта и заставаме в прекрасната есенна вечер на Кларк Стрийт. Клер е с красиво синьо плетено манто с кожена яка, аз съм забравил да си взема връхна дреха и треперя като листо.
— Къде живееш? — пита Клер.
Охо!
— На две пресечки от тук, но жилището ми е малко и е страшно разхвърляно. А ти?
— В Роскоу Вилидж, на Хойни. Но имам съквартирантка.
— Ако дойдеш при мен, ще се наложи да зажумиш и да броиш до хиляда. Може би имаш глуха и ужасно нелюбопитна съквартирантка?
10
Новаторско направление в приложното изкуство и архитектурата на Великобритания, зародило се в края на XIX в. под въздействието на Джон Ръскин. В периода 1910–1925 г. има много последователи и в САЩ. — Б.пр.