„Я гледай — помислих си аз. — Той е в добро настроение. Време е да поспорим за тая слава.“
— Преди всичко — продължи чичо ми — задължавам те да запазиш абсолютна тайна, чуваш ли? В света на учени ге не липсват завистници и мнозина биха желали да предприемат това пътешествие, за което ще чуят едва след нашето завръщане.
— Вярвате ли, че броят на тия смелчаги е толкова голям? — казах аз.
— Разбира се. Кой би се поколебал да спечели такава известност? Ако тоя документ бъде разгласен, цяла армия от геолози ще се втурне по следите на Арне Сакнусем.
— В това не съм убеден, чичо, защото нищо не потвърждава автентичността на този документ.
— Как така! А, книгата, в която го намерихме?
— Добре. Да допуснем, че тоя Сакнусем е написал тия редове. Следва ли, че той наистина е извършил това пътешествие? Дали тоя старинен ръкопис не крие някаква мистификация?
Едва подхвърлих някак наслуки последната дума и почти съжалих, че съм я произнесъл. Професорът се намръщи и аз се уплаших, че съм компрометирал хода на по-нататъшния разговор. За щастие това не стана. Нещо като усмивка се изписа по устните на моя строг събеседник и той каза:
— Това ще видим.
— Ах! — възкликнах аз, малко докачен. — Позволете ми тогава да изчерпя всички възражения, отнасящи се до тоя документ.
— Говори, мое момиче, не се стеснявай. Давам ти пълна свобода да изкажеш мнението си. Сега ти не си само мой племенник, а и мой колега. И така, продължавай.
— Ще ви запитам първо какви са тия Йокул, Снефелс и Скартарис, за които никога не съм чувал да се говори?
— Нищо по-лесно от това. Неотдавна получих от приятеля си Петерман от Лайпциг една карта, тя пристигна тъкмо навреме. Вземи третия атлас във втората преграда на голямата библиотека — серия Z, четвъртата полица.
Станах и благодарение на точните указания бързо намерих търсения атлас. Чичо ми го отвори и каза:
— Ето една от най-добрите карти на Исландия — Хендерсоновата. Смятам, че тя ще разреши всичките ти затруднения.
Наведох се над картата.
— Погледни тоя остров, образуван от вулкани — каза професорът, — и забележи, че те всички носят името „Йокул“ — тая дума означава на исландски „ледник“. При северната ширина на Исландия повечето вулканични изригвания стават през ледени пластове. Оттук и наименованието Йокул, дадено на всички вулканични възвишения на острова.
— Добре — отвърнах аз. — А какво значи Снефелс?
Надявах се, че на тоя въпрос няма да последва отговор, но се излъгах. Чичо ми продължи:
— Последвай ме на западния бряг на Исландия. Виждаш ли столицата Рейкявик? Да? Добре. Върви нагоре покрай безбройните фиорди на тия разяждани от морето брегове и спри малко под 65-я градус ширина. Какво виждаш там?
— Един полуостров, приличен на някаква оголена кост, която завършва с огромно капаче на коляно.
— Сполучливо сравнение, мое момче. Кажи сега, не виждаш ли нещо върху това капаче?
— Да. Виждам едно възвишение, което сякаш изниква от самото море.
— Добре. Това е Снефелс!
— Снефелс ли?
— Именно, най-забележителната планина на острова, висока пет хиляди стъпки16, и положително най-прочутата планина на света, тъй като нейният кратер достига до центъра на земята.
— Но това е невъзможно! — провикнах се аз и вдигнах рамене, готов да протестирам срещу подобно предположение.
— Невъзможно ли? — отвърна със сериозен тон професор Лиденброк. — Че защо?
— Защото този кратер очевидно е запушен от лавата, нажежените скали и тогава…
— А ако е угаснал вулкан?
— Угаснал ли?
— Да. Сега по повърхността на земята има около триста действуващи вулкани, но съществуват много повече угаснали вулкани. Снефелс е именно от тях и през целия исторически период той е изригнал само веднъж — през 1219 година. Оттогава дейността му постепенно е стихвала и той не се числи вече между действуващите вулкани.
На тия положителни твърдения не можех да отговоря абсолютно нищо. Залових се с други неясни места в документа.
— Какво значи думата Скартарис — запитах аз — и какво общо имат тук юлските календи?
Чичо ми се позамисли. За миг се обнадеждих, но само за миг, защото след малко той ми отговори следното:
— Това, което ти наричаш неясност, за мен е съвсем ясно. То идва да покаже с каква загриженост е искал Сакнусем да уточни откритието си. Снефелс е образуван от няколко кратера. Следователно било е необходимо да се посочи кой от тях води до центъра на земята. Какво е направил ученият исландец? Забелязал е, че с приближаването на юлските календи — с други думи, през последните дни на месец юни, един от върховете на планината Скартарис хвърля сянката си до отвора на въпросния кратер и той отбелязал този факт в документа. Не може да има по-точно указание. Веднъж стъпим ли на върха на Снефелс, няма защо да се двоумим по кой път да тръгнем.