— Утре ще продължим — каза учителят ми.
И наистина пет дни наред повторих това зашеметяващо упражнение и волю неволю отбелязах чувствителен напредък в изкуството „да се наблюдава отвисоко“.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Часът на заминаването дойде. Предния ден услужливият господин Томсон ни беше дал препоръчителни писма до губернатора на Исландия, барон Трамп, до помощника на епископа, господин Пиктурсон и до кмета на Рейкявик, годподин Финзен. В знак на благодарност чичо ми му стисна сърдечно ръка.
На 2 юни в шест часа скъпоценният ни багаж бе пренесен на борда на „Валкюра“ и капитанът ни отведе в доста тесните кабини, разположени под задната палуба.
— Имаме ли попътен вятър? — запита чичо ми.
— Чудесен — отвърна капитан Биарн. — Югоизточен ветрец. Ще преминем Зунд с опънати платна.
Малко по-късно шкуната вдигна фокпаруса, гротпаруса, задното и спомагателното си платна и навлезе в провлака. Един час по-късно столицата на Дания сякаш потъна в далечните вълни и „Валкюра“ мина край брега на Елсеньор. Бях в такова нервно възбуждение, че очаквах да видя сянката на Хамлет да блуждае върху легендарната тераса.
„Велик безумецо! — си мислех аз. — Ти положително би ни одобрил! А може би щеше дори да ни последваш и да отидеш до центъра на земята, за да търсиш разрешението на вечното си съмнение.“
Но никой не се появи там на древните стени. Замъкът впрочем е много по-млад от легендарния датски принц и днес това великолепно здание служи за наблюдателница на вратаря на зундския провлак, през който всяка година минават петнадесет хиляди кораба от различни националности.
Скоро изчезна в мъглата замъкът Кронборг и Хелзинкборгската кула, издигаща се на шведския бряг, и вятърът откъм Категат леко наклони кораба.
„Валкюра“ е бърз кораб, но човек никога не може да разчита на платноходките. Корабът пренасяше за Рейкявик въглища, домакински принадлежности и грънчарски изделия, вълнени дрехи и жито. Екипаж от пет души — все датчани — обслужваше кораба.
— Колко време ще продължи пътуването? — запита чичо ми капитана.
— Десетина дни — отвърна последният, — ако при минаването край Фарерските острови не ни свари северозападна буря.
— Но нали не ви се е случвало да закъснявате чувствително?
— Не, господин Лиденброк, бъдете спокоен, ще стигнем.
Привечер корабът прехвърли нос Скаген — крайната северна точка на Дания. През нощта той премина Скагераг, мина покрай Норвегия и навлезе в Северното море.
Два дни по-късно разпознахме шотландския бряг на височина на Петерхед и „Валкюра“ се отправи към Фарерските острови, минавайки между Оркнейските и Шотландските острови.
Скоро нашият кораб се люшкаше по вълните на Атлантическия океан. Той трябваше да плава внимателно срещу насрещен северен вятър и достигна не без мъка Фарьо. На 8 юни капитанът позна остров Миганес, най-южната точка от Фарерския архипелаг, и от тоя момент насочи шкуната право към нос Портланд и южния бряг на Исландия.
По време на пътуването не бяха отбелязани особени произшествия. Аз понасях сравнително добре изпитанията на морето, но чичо ми за свое голямо неудоволствие и за още по-голям срам през цялото време боледува.
Той не можа да разпита капитан Биарн за Снефелс и как може да се стигне до него. Бе принуден да отложи получаването на тия сведеният когато пристигнем, и прекара цялото време проснат в кабината си, стените на която скърцаха при по-силните вълнения. Трябва да кажа, че той донейде заслужаваше своята участ.
На 11 юни забелязахме нос Портланд. Времето беше ясно и можахме да видим Иокул Мирдалс, който се издига над него. Самият нос представляваше огромна скала със стръмни склонове, която стърчеше самотно на брега.
„Валкюра“ плаваше на известно разстояние от брега и го следваше в западна посока сред многобройни стада от китове и акули. Скоро се появи огромна пробита скала, през отвора на която разпененото море нахлуваше яростно Островчетата Уестман сякаш изникнаха сред океана като скали, пръснати по водната повърхност. От тоя момент корабът излезе в открито море, за да заобиколи отдалеч нос Рейкянес — крайната западна точка на Исландия.
Силно развълнуваното море попречи на чичо ми да излезе на палубата и да се възхищава на тия нарязани брегове, брулени от югозападните ветрове.
Четиридесет и осем часа по-късно — след като корабът се измъкна от една буря, която го принуди да бяга с прибрани платна — забелязахме на изток шамандурата на полуостров Скаген, чиито опасни скали се простират на голямо разстояние под водата. Един исландски лоцман се качи на борда и след три часа „Валкюра“ хвърли котва в залива Факса, пред Рейкявик.