Но когато професорът разбра, че става дума за датска миля от 24,000 стъпки26, той трябваше да направи друга сметка и като се съобрази с липсата на пътища, да предвиди седем или осемдневен поход.
Щяхме да разполагаме с четири коня — два за езда — за мен и за чичо ми — и два за багажа. Понеже беше свикнал, Ханс щеше да върви пеш. Той отлично познаваше тази част от брега и обеща да ни преведе по най-късия път.
Според уговорката с чичо ми неговото задължение не беше само да ни заведе до Стапи. Той трябваше да остане на служба през цялото време на научната ни експедиция срещу три риксдала седмично. Но уговорено бе, че тая сума ще му бъде броена всяка събота вечер, условие sine qua non27 при неговото наемане.
Беше определено да се тръгне на 16 юни. Чичо ми искаше да даде предплата на ловеца, но последният отказа само с една дума:
— Efter.
— После — поясни чичо ми, за да разбера.
След сключването на сделката Ханс се оттегли.
— Прекрасен мъжага — каза чичо ми. — Той не подозира чудната роля, която бъдещето му отрeжда.
— Нима той ще ни придружи до…
— Да, Аксел, до центъра на земята.
Оставаха ни четиридесет и осем часа до тръгването и за голямо мое огорчение трябваше да ги прекарам в приготовления. Вложихме цялата си находчивост, за да подредим всеки предмет по най-целесъобразен начин. На едно място уредите, на друго оръжията, инструментите в един пакет, хранителните припаси в друг. Направихме четири пакета.
Уредите бяха:
1. Един термометър, образец „Ейгел“, разреден на градуси до 150 градуса — нещо, което ми се виждаше много и същевременно недостатъчно. Много, ако околната температура се издигнеше дотам и в тоя случай ние щяхме да бъдем опечени; недостатъчно, ако трябваше да измерваме температурата на извори или каквато и да била друга разтопена материя.
2. Манометър със сгъстен въздух, така устроен, че да може да сочи налягане по-високо от това на атмосферата на морското равнище. Естествено, обикновен барометър не можеше да бъде достатъчен, тъй като атмосферното налягане щеше да се увеличава пропорционално на дълбочината.
3. Хронометър от женевската фирма Боасонас млади, точно сверен по хамбургско време.
4. Два компаса — единият за измерване на наклона, а другият — за определяне отклонението.
5. Нощен далекоглед.
6. Два апарата на Румкорф28, които произвеждат светлина посредством електрически ток. Те се пренасяха леко, бяха сигурни и заемаха малко място.
Оръжието ни беше две карабини „Пюрдлей Мор и сие“ и два револвера „Колт“. Кому беще нужно това оръжие? Струваше ми се, че нямаше защо да се страхувам от диваци или пък от зверове. Но чичо ми сякаш държеше на арсенала си не по-малко, отколкото на инструментите, а най-вече да има значително количество пироксилинов взрив, устойчив на влагата и с разрушителна сила много по-голяма от тази на обикновения барут.
Инструментите включваха два лоста, две кирки, три бастуна, брадва, чук, една дузина клинове и скоби, дълга въжена стълба. Това представляваше внушителен товар, тъй като само въжето беше дълго триста стъпки.
Най-после идваха хранителните припаси. Пакетът не беше голям, но действуваше успокоително, защото знаех, че само консервираното месо и сухарите, които съдържаше, щяха да стигнат за шест месеца. Единственото питие бе хвойновата ракия. Вода нямахме, но носехме манерки и чичо ми разчиташе, че ще срещнем извори и ще ги пълним по пътя. Възраженията, които можех да направя относно качеството на водата, температурата й или че изобщо няма да намерим вода, щяха да останат безрезултатни.
За да дам точно описание на нашите съоръжения, ще спомена и подвижната аптечка, която съдържаше хирургически ножици, дървени клапи за счупени кости, бинтове, марли, превръзки, лейкопласт, ланцет за пускане на кръв — изобщо ужасяващи работи. Освен това цяла редица шишенца съдържаха декетрин, обикновен спирт, оловен ацетат, етер, оцет и амоняк — лекарства, употребата на които не вдъхваше никакво доверие. Тук се намираха най-сетне и необходимите химикали за румкорфовите апарати.
Чичо ми не беше забравил да се запаси с тютюн, ловджийски барут и прахан. Той бе препасал около кръста един кожен колан, пълен с достатъчно количество златни, сребърни и книжни пари. Шест чифта здрави и непромокаеми благодарение на някаква смазка от смола и каучук обувки се намираха между инструментите.
— Така облечени, обути и въоръжени, няма никаква причина да не стигнем далеч — каза чичо ми.
Целият ден на 14 юни бе посветен за подреждането на тия неща. Вечерта бяхме поканени у барон Трамп, дето вечеряхме заедно с кмета на Рейкявик и доктор Хиалталин, най-прочутия лекар в страната. Господин Фридриксон не беше между сътрапезниците. По-късно научих, че той бил в обтегнати отношения с губернатора във връзка с някакъв административен въпрос и затова те не се срещат. Аз не разбрах нито дума от онова, което се каза на тази полуофициална вечеря. Забелязах само, че чичо ми говори непрекъснато.
28
Апаратът на Румкорф се състои от една бунзенова батерия, поставена в действие посредством калиев бихромат, който не дава никаква миризма. Индуктивна бобина прекарва получения ток в една крушка със специално устройство. В крушката се намира стъклена спирална тръбичка, в която е образуван вакуум, в който има само малко въгледвуокис или азот. Пусне ли се апаратът е действие, този газ засиява и дава бледникава и постоянна светлина. Батерията и бобината са поставени в една чанта, носена през рамо. Фенерът дава съвсем достатъчна светлина в мрака. С тоя апарат може да се проникне без никаква опасност от експлозия сред най-възпламенителните газове и той не изгасва дори и под водата. Румкорф е надарен изобретателен физик. Неговото голямо изобретение е индуктивната бобина, с която се получава високофреквентни електричество. През 1864 година той е получил Петгодишната премия от 50,000 франка, която Франция отпуска за най-интересното приложение на електрическата енергия. Б.автора.