На следния ден, 15 юни, привършихме приготовленията. Нашият домакин много зарадва професора, като му подари една карта на Исландия много по-съвършена от Хендерсоновата — картата на Олаф Николас Олсен, с мащаб 1:480,000, издадена от исландското книжовно дружество според геодезките изследвания на господин Шеел Фрисак и топографическите снимки на господин Биорн Гумлаугеон. Тя представляваше ценно помагало за един минералог.
Последната вечер прекарахме в интимен разговор с господин Фридриксон, към когото изпитвах голяма симпатия. След тоя разговор последва твърде неспокоен сън, поне що се отнася до мен.
В пет часа сутринта ме събуди пръхтенето на четири коня, които ровеха с копита под прозореца ми. Облякох се набързо и излязох на улицата. Ханс беше почти натоварил багажа ни, тъй да се каже, без да се помръдва. Той вършеше това със забележителна сръчност. Чичо вдигаше много повече шум, отколкото да върши работа. Но водачът ни сякаш не обръщаше никакво внимание на препоръките му.
В шест часа всичко беше готово. Господин Фридриксон ни стисна ръце. Чичо ми му благодари много сърдечно на исландски за любезното гостоприемство. А пък аз с най-хубави латински думи произнесох няколко сърдечни приветствия. След това ние възседнахме конете и господин Фридриксон ми отправи за сбогом стиха, който Вергилий сякаш бе писал за нас — пътници, тръгнали в неизвестността:
Et quacumque viam dedeit fortuna sequamur29.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Когато тръгнахме, времето беше облачно, но тихо. Не ни заплашваха уморителни горещини, нито пък гибелни дъждове. Истинско време за излетници.
Удоволствието да яздя сред непознатата местност ме караше да гледам леко на първите стъпки от експедицията. Бях завладян от щастието на екскурзиант, който се чувствува свободен и изпълнен с желания. Почнах дори да се примирявам с положението.
„Всъщност — мислех си аз — какво рискувам? Пътуване из една интересна страна! Изкачване на една извънредно забележителна планина! В най-лошия случай — слизане до дъното на някакъв угаснал кратер. Тоя Сакнусем очевидно не е направил нещо повече от това. А пък що се отнася до съществуването на някаква галерия, която водела до центъра на земята, това е чиста измислица! Напълно невъзможно! Следователно нека вземем всичко хубаво, което ни предлага тая експедиция, без да му мислим много!“
Докато тия мисли се въртяха в главата ми, ние напуснахме Рейкявик.
Ханс вървеше напред с бърза, равна и отмерена крачка. Двата коня, натоварени с багажа ни, го следваха, без да е нужно някой да ги води. Чичо ми и аз яздехме след него и трябва да призная, че възседнали дребните, но пъргави животни, ние съвсем не изглеждахме зле.
Исландия е един от най-големите европейски острови Нейната повърхност е равна на хиляда и четиристотин квадратни мили, но населението й наброява едва шестдесет хиляди души Географите я разделят на четири области. Ние трябваше да прекосим почти косо югозападната — Sudvestr Fjordung.
След като напуснахме Рейкявик, Ханс веднага тръгна по самия морски бряг; прекосихме хилави ливади, които се мъчеха да изглеждат зелени, но жълтият цвят повече им подхождаше На изток в далечината строгите върхове на еруптивните планински масиви бяха забулени в мъгла: от време на време някое снежно петно събираше разсеяната светлина и проблясваше по склоновете на далечните върхове. Няколко остри скалисти върхове се изправяха смело, раздираха сивите облаци и отново се показваха над плуващи пари като скали, стърчащи в самото море.
Тия вериги от оголени скали се врязваха често навътре в морето, обхващаха и ливадите, но винаги оставаше достатъчно място за минаване. Впрочем нашите коне, без да забавят вървежа си, избираха инстинктивно проходимите места. Чичо ми нямаше дори нужда да подвиква или да шиба с камшик коня си — нямаше защо да проявява нетърпение. Не можех да не се усмихна, като виждах колко едър изглеждаше той върху дребното си конче. Дългите му крака докосваха земята и той приличаше на шестоног кентавър.
— Хубаво животно! Хубаво животно! — повтаряше той. — Ще видиш, Аксел, че няма по-умно животно от исландския кон: нищо не го спира, нито снегове, нито бури, нито непроходими пътеки, нито скали, нито ледници. Той е храбър, невзискателен, сигурен. Никога няма да направи погрешна стъпка, никога няма да се опъне. Срещне ли някоя река или фиорд, които трябва да се преминат, а такива ще срещнем, ще видиш как ще се гмурне без колебание във водата като земноводно животно и ще стигне до отсрещния бряг. Но нека не го подканяме, нека го оставим да си върви и така ще изминаваме по десет мили на ден.