Конете вървяха добре. Не се спираха пред трудностите на терена. Но аз започнах да се чувствувам много уморен; чичо ми беше все така стегнат и изправен на коня си, както в първия ден. Не можех да не му се възхищавам, както се възхищавах и от ловеца, който гледаше на това пътешествие като на обикновена разходка.
В събота, 20 юни, в шест часа вечерта стигнахме до Бюдир, паланка, разположена на самия морски бряг, и водачът поиска уговореното възнаграждение; чичо ми веднага уреди сметката му. Този път гостоприемство ни оказаха роднини на Ханс, с други думи, негови чичовци и първи братовчеди. Бяхме добре посрещнати и аз с удоволствие бих останал да възстановя силите си след уморителното пътуване, без да злоупотребявам с любезността на тия добри хора. Но чичо ми нямаше нужда да възстановява силите си и още на следната сутрин яхнахме отново нашите верни животни.
В почвата се чувствуваше близостта на планината, гранитните корени на която личаха върху повърхността като корените на стар дъб. Ние заобикаляхме огромното подножие на вулкана. Професорът не го изпущаше от погледа си, той ръкомахаше, сякаш го предизвикваше, и казваше: „Ето го великана, когото ще укротя!“ Най-сетне след двадесет и четири часа път конете спряха сами пред вратата на свещеническия дим в Стапи.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Селището Стапи, състоящо се от тридесетина колиби, е разположено върху самата лава, то е изложено на слънчевите лъчи, отразени от вулкана, и е сгушено в дъното на един малък фиорд, обграден от чудновата стена.
Както е известно, базалтът е кафява скала от вулканичен произход; тази скала прави впечатление с правилните си форми, които просто изненадват. Тук природата постъпва според геометрическите правила и сякаш си служи също като човек с екер, компас и отвес. Ако навсякъде другаде тя създава огромни, разхвърляни в безпорядък маси, едва очертани конуси, неправилни пирамиди и причудлива непоследователност на линиите, тук тя сякаш е искала да даде пример за правилност и предшествувайки архитектите от древността, е създала строга съразмерност, ненадмината нито от великолепието на Вавилон, нито от чудното изкуство на Гърция.
Бях слушал да се говори за Друма на гигантите в Ирландия и за Фингаловата пещера в един от Хибридските острови, но не бях виждал базалтови образования.
В Стапи аз видях това необикновено явление в цялата му красота.
Стената на фиорда, както и самият бряг на полуострова, представлява цяла редица от прави и високи тридесет стъпки колони Тези прави с безупречна пропорция колони поддържаха един орнамент от водоравни колонки, които надвиснаха над морето и образуваха полусвод. На определени разстояния окото долавяше под тоя естествен impluvium32 ъглести сводове с възхитителни очертания, през които нахлуваха пенливите вълни. Няколко къса базалт, откъртени от развилнелия се океан, бяха разхвърляни по земята като останките на древен храм — вечно млади руини, по които вековете не бяха оставили следа.
Това бе последният етап на нашето пътешествие по повърхността на земята. Ханс ни бе довел дотук умело и мисълта, че той щеше да ни придружава и по-нататък, донякъде ме успокояваше.
Когато спряхме пред вратата на пасторската къща — обикновена схлупена барака, нито по-хубава, нито по-удобна от съседните колиби, — видях някакъв мъж, препасал кожена престилка и с чук в ръка, който подковаваше един кон.
— Saell vertu — поздрави го ловецът.
— Goddag — отвърна на чист датски език налбантинът.
— Kyrkorherde — обясни Ханс, като се обърна към чичо ми.
— Пасторът! — повтори професорът. — Тоя добър човек бил пасторът, Аксел.
Междувременно нашият водач обясняваше на kyrkorherde в какво се състои работата. Последният престана да работи и нададе някакъв вик, употребяван навярно между коне и джамбази, и веднага от колибата изскочи една висока жена, която приличаше на същинска вещица. Тя беше на ръст почти шест стъпки.
Аз се уплаших да не ни предложи исландската традиционна целувка. Но тя не само че не ни целуна, но ни прие в дома си с видимо неудоволствие.
Стаята за странници ми се видя най-лошата в свещеническия дом — тясна, мръсна, воняща, но трябваше да се задоволим с нея. Пасторът очевидно не признаваше древното гостоприемство. Още преди настъпването на нощта разбрах, че имаме работа с ковач, риболовец, ловец, дърводелец, но не и с божи служител. Наистина беше делник и може би той се проявяваше като пастор в неделя?