— Запомни хубаво следното — продължи професорът. — С приближаването на всяко изригване тия изпарения се усилват, а после изчезват напълно през времетраенето на тази природна стихия. Това е, защото еластичните флуиди губят част от пъргавината си и вместо да се изплъзват през пукнатините на земната кора, те поемат пътя на кратерите. Следователно ако тия пари си остават все така, ако дейността им не се засилва и освен това ако времето не стане задушно, без вятър и дъжд, може с положителност да се твърди, че скоро няма да има изригване.
— Но…
— Стига. Когато науката го е установила, няма какво повече да се умува.
Върнах се с наведена глава в енорията. Моят чичо ме беше победил с научните си доводи. Но аз хранех още надеждата, че когато слезем до дъното на кратера, няма да можем да навлезем по-надълбоко поради липсата на галерия и въпреки всички сакнусемовци на света.
Прекарах нощта в кошмарен сън, в някакъв вулкан сред недрата на земята. Почувствувах как полетявам в междупланетните пространства под формата на вулканична скала.
На следния ден, 23 юни, Ханс ни чакаше заедно с другарите си, натоварени с хранителните припаси, инструментите и уредите. За чичо ми и за мен бяха запазени по един алпийски бастун, една пушка и патрондаш. Като предвидлив човек Ханс бе взел и някакъв мях, който заедно с манерките ни осигуряваше вода за осем дни.
Беше девет часа сутринта. Пасторът и високата вещица ни чакаха пред вратата. Те навярно искаха да се сбогуват с нас, както е редно. Но тази раздяла се превърна неочаквано в солена сметка, в която бе включена дори и цената на отвратителния въздух в дома на пастора. Тази почтена двойка, която просто ни ограби като швейцарски ханджия, бе оценила твърде скъпо гостоприемството си.
Чичо ми плати, без да се пазари. Човек, предприел пътешествие до центъра на земята, не можеше да държи сметка за няколко риксдала.
Щом се уреди тоя въпрос, Ханс даде знак за тръгване и след малко напуснахме Стапи.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Снефелс е висок пет хиляди стъпки. С двойния си конус той завършва трахитната верига, която се отделя от планинската система на острова. От мястото, отдето тръгнахме, не можеше да се види този двоен връх, очертан върху сивкавия фон на небето. Видях само огромен снежен калпак, прихлупен на челото на гиганта.
Ние вървяхме в редица, предвождани от ловеца; той се изкачваше по тесни пътеки, по които двама души не можеха да вървят заедно. Не можеше да се води и никакъв разговор.
Отвъд базалтовата стена на стапийския фиорд се простираше влакнеста и тревиста торфена почва — остатък от растителността на предишните тресавища на полуострова. Количеството на това все още неизползувано гориво можеше да отоплява сто години цялото население на Исландия. Този огромен торфен пласт достигаше понякога до седемдесет стъпки дебелина, ако се измерва от дъното на някои урви, и бе образуван от последователни овъглени растителни пластове, отделени от тънки слоеве пемза.
Като достоен племенник на професор Лиденброк и въпреки страховете си аз наблюдавах с любопитство минераложките чудеса, изложени в този просторен кабинет по естествени науки. Същевременно аз си припомних геологическата история на Исландия.
Този чуден остров очевидно е изскочил от самото море в сравнително неотдавнашни времена; може би и до днес той продължава да се издига незабележимо. Ако е така, неговият произход може да се отнесе само до дейността на подземния огън. А в такъв случай и теорията на Хъмфри Дейви, и документът на Сакнусем, и твърденията на чичо ми се изпаряваха като дим. Това предположение ме накара да се вгледам внимателно в естеството на почвата и скоро разбрах последователните явления при образуването на острова.
Почвата на острова няма утаечен произход и е образувана изключително от вулканичен туф, с други думи, от слепени шуплести камъни и скали. Още преди съществуването на вулканите островът е представлявал масив от трап, бавно надигащ се над водите под натиска на силите, които идвали от центъра на земята. Вътрешният огън още не бълвал навън.
По-късно обаче през целия остров се образувала широка пукнатина в диагонал — от югозапад на северозапад. От нея се е изливала малко по малко трахитната маса. Отначало явлението се извършило кротко, отворът бил огромен и изхвърлените от недрата на земното кълбо разтопени материи се разливали спокойно върху грамадно пространство, образувайки тук-там закръглени хълмове. По това време се появили фелдшпатите, синитите и порфирите.
Благодарение на това земната кора на острова станала значително по-дебела и човек може лесно да си представя какво огромно количество еластични газообразни тела са се насъбрали под земната кора, когато след втвърдяването й са били заприщени всички пукнатини. Настъпил момент, когато силата на тия газове станала толкова голяма, че те повдигнали тежката кора и се образували в нея високи комини. Така се е образувало вулканичното възвишение, получено от надигането на външната кора, а сетне и кратерът, пробит на върха на вулкана.