След еруптивните явления последвали вулканични явления. През новообразуваните отвори най-напред били изхвърлени базалтови потоци, които се срещаха в равнината, която прекосявахме в най-причудливи форми. Ние стъпвахме по тия тежки, тъмносиви скали, които, след като са застинали, бяха образували призми с хексагонална основа. В далечината се очертаваха многобройни сплескани конуси — някогашни кратери.
След базалтовото изригване вулканът вече с мощ, увеличена за сметка на изгасналите кратери, дал път на лавите и бигорите, образувани от пепел и сгурия, дългите потоци на които се виждаха разпилени по склоновете като буйна коса. С такава последователност са ставали явленията, образували Исландия. Всичко произлизаше от дейността на вътрешния огън и беше истинско безумие да се мисли, че вътрешността на земята не беше съставена от постоянно разтопена материя. А най-голямото безумие бе човек да иска да достигне центъра на земята!
Докато щурмувахме Снефелс, аз се убедих, че нашето предприятие е неосъществимо и това ме успокои.
Пътят ставаше все по-труден, наклонът се увеличаваше, каменните отломки се къртеха и за да се избегне някое опасно падане, бе необходимо най-голямо внимание.
Ханс вървеше спокойно, като по равна местност, понякога се скриваше за миг зад огромните блокове и ние го изгубвахме от погледа си, тогава с едно остро изсвирване той ни посочваше пътя, който трябваше да следваме. Той доста често се спираше и събираше на купчинка камъни, слагаше ги така, че да може да ги разпознае и да образуват пътеводни знаци, предназначени да ни показват обратния път. Това бе уместна предпазливост, но последвалите събития я направиха излишна.
След три часа уморителен поход стигнахме едва до полите на планината. Тук Ханс даде знак за почивка и ние закусихме скромно. За да не губи време, чичо ми поглъщаше храната на големи хапки. Но тоя престой бе също използуван за почивка и професорът се принуди да се подчини на Ханс, който даде знак да тръгнем отново едва след един час. Тримата исландци — също така мълчаливи като другаря си ловец — закусиха скромно, без да нарушат мълчанието.
Едва сега почнахме да се изкачваме по склоновете на Снефелс. По силата на някаква зрителна измама, която е често явление в планината, снежният му връх ми се стори много близък, а в действителност бяха необходими дълги и уморителни часове, за да го достигнем. Никаква пръст, нито пък трева не задържаха камъните, те се откъртваха под краката ни и изчезваха в равнината с бързината на лавина.
На места склоновете на планината образуваха с хоризонта ъгъл най-малко от 36 градуса. Човек не можеше да се катери по тях и стана нужда да заобикаляме не без мъка тия каменисти стръмнини. Тогава си помагахме взаимно с нашите бастуни.
Трябва да подчертая, че чичо ми вървеше колкото може по-близо до мен, не ме изпускаше из погледа си и неведнъж ми предложи като надеждна опора ръката си. Той лично притежаваше някакво вродено чувство на равновесие и нито веднъж не се препъна. Въпреки тежкия си товар исландците се катереха пъргаво като планинци.
Когато погледнах на каква височина се изправя върхът на Снефелс, стори ми се невъзможно да се изкачим горе по-такава стръмнина. За наше щастие след цял час умора и напрежение неочаквано се появи нещо като естествено стълбище сред обширния снежен килим, разстлан върху склоновете на вулкана, и това много улесни изкачването ни. Стълбището бе образувано от един от многото каменни потоци, изхвърлени при изригванията и наричани на исландски „stina“. Самото разположение на планинските склонове бе спряло тази лавина, която е щяла да се влее в морето и да образува там някои нови острови.
Но при това положение тя ни оказа огромна помощ. Наклонът ставаше все по-стръмен, но тия каменни стъпала ни позволяваха лесно да го преодолеем. Изкачвахме се толкова бързо, че когато за миг поизостанах от другарите, които продължаваха да вървят, за кратко време те се отдалечиха толкова много, че виждах някакви съвсем мънички фигури.
В седем часа вечерта бяхме изкачили двете хиляди стъпала на стълбището и се озовахме на някакво плато, върху което лежеше конусът на вулкана.