В петък, след като бях прекарал една нощ, измъчван от жажда, нашата малка група навлезе още по-навътре в криволичещата галерия.
След десетчасов поход забелязах, че светлината на фенерите се отразява все по-слабо по стените на тунела. Мраморът, шистите, варовикът и пясъчникът отстъпваха място на мрачна, матова обвивка. По едно време тунелът стана толкова тесен, че се допрях до стената.
Когато отдръпнах ръката си, забелязах, че тя е съвсем изчернена. Вгледах се по-внимателно и разбрах, че сме попаднали на каменовъглен пласт.
— Каменовъглена мина! — извиках аз.
— Мина без миньори — отвърна чичо ми.
— Кой знае?
— Аз зная — отсече професорът. — И съм положителен, че тази галерия, която минава през тия въглищни пластове, не е дело на човешка ръка. Но дали това е дело на природата, или не, малко ме интересува. Време е за вечеря. Хайде да вечеряме.
Ханс приготви нещо за ядене. Едва се докоснах до храната и пийнах няколкото капки вода, която ми се полагаше. Само полупразната манерка на водача ни беше останала за утоляване жаждата и на тримата.
След като се нахраниха, другарите ми се опънаха върху одеялата и в съня намериха лек против умората. Но аз не можах да мигна и чак до сутринта броих часовете.
В събота в шест часа тръгнахме отново на път. След двадесетина минути навлязохме в една огромна пещера. Едва тогава се уверих, че човешка ръка не е могла да прокопае тази мина, иначе сводовете щяха да бъдат подпрени с подпори, а те се крепяха по някакво чудо на равновесието.
Тази пещера беше широка стотина стъпки и висока около сто и петдесет. Почвата е била разтърсена от силен трус и под натиска му земният пласт се е разместил и образувал тази кухина, в която за първи път стъпваха обитатели на нашата планета.
Цялата история на каменовъглената ера беше изписана по тия тъмни стени и всеки геолог би могъл лесно да проследи тук отделните й фази. Въглищните пластове бяха разделени от тънки, компактни слоеве пясъчници или глина и като че смазани от горните пластове.
В тази епоха, която предшествувала вторичния период, земята е била покрита с гъста растителност поради тропическия климат и постоянната влага. Тогава земното кълбо е било цялото обвито в изпарения, които не са пропускали слънчевите лъчи.
Оттук следваше и заключението, че високата температура не е била предизвикана от слънцето. А може би то не е било изобщо готово да играе своята живителна роля. Климатите не са съществували и задушната горещина се е разливала равномерно от екватора до полюсите по цялата земна повърхност. Откъде е идвала тази горещина? От вътрешността на земното кълбо.
В разрез с теориите на професор Лиденброк голям огън е тлеел в недрата на земното кълбо. Въздействието му се е усещало и на повърхността на земната кора. Лишени от животворните слънчеви лъчи, растенията не са имали нито багра, нито аромат, но корените им са черпели сили от горещите почви в първите дни от съществуването на земята.
Не е имало почти никакви дървета, а само тревиста растителност — необозрими ливади, папрати, плавуни, сигиларии и астербфилити — видове, които днес се срещат рядко, а тогава са били с хиляди.
Именно на тази буйна растителност се дължи и образуването на каменовъглени залежи. Тогава земната кора е била все още еластична и се е подчинявала на движенията на огненотечната маса, намираща се под нея. Това е предизвикало пукнатини и многобройни свличания. Растенията, въвлечени под водите, постепенно образували значителни наслоения.
По същото време на дъното на моретата започнали да действуват и естествените химически закони, напластените растения се превърнали първо в торфища, а по-късно под въздействието на разни газове и на ферментацията те напълно се вкаменили.
Така са се образували тия каменовъглени пластове, които народите ще използуват още дълги векове, преди да ги изчерпят.
Такива мисли се породиха в главата ми, докато гледах въглищното съкровище, натрупано в тази част на земното кълбо. Тия залежи щяха вероятно да останат неоткрити. Експлоатацията на тия дълбоки находища ще изисква премного жертви. И защо е необходимо, когато въглищата, тъй да се каже, напират на самата земна повърхност в много страни? Тия каменовъглени залежи щяха да си остават така до края на света.
Но ние продължавахме да вървим напред и от тримата само аз бях забравил дългия път и се бях впуснал в геоложки размишления. Температурата беше приблизително същата както при минаването ни сред лавите и шистите. Но обонянието ми бе раздразнено от силна миризма на въглеродно съединение и веднага усетих, че в тази галерия има голямо количество от опасния газ, който миньорите наричат „гризу“ и избухването на който толкова често е предизвиквало ужасни катастрофи.