Ето какво щеше да струва на чичо ми някаква си стара хартия. В качеството си на предан племенник аз се смятах задължен да ям и заради него, та дори и заради себе си. Това извърших добросъвестно.
— Подобно нещо не се е случвало! — каза слугинята Марта, докато поднасяше ястиетата. — Господин Лиденброк да не присъствува на обеда!
— Просто невероятно!
— Това предвещава някое важно събитие! — каза старата прислужничка, като поклащаше глава.
Според мен това предвещаваше само страхотен скандал, когато чичо ми разбере, че обедът му е бил изяден.
Дояждах последната поничка, когато гръмовит глас прекъсна удоволствието от десерта. С един скок се озовах от столовата в кабинета.
ГЛАВА ТРЕТА
— Това са очевидно рунически писмена — каза професорът, като смръщи вежди. — Но тук се крие някаква тайна и аз ще я разгадая или…
С буен жест той довърши мисълта си.
— Седни там и пиши — прибави той, като ми посочи масата с юмрук.
В един миг бях готов.
— Сега ще ти продиктувам последователно буквите от нашата азбука, които съответствуват на тия исландски букви. Да видим какво ще излезе. Но за бога, внимавай да не грешиш!
Диктовката започна. Стараех се колкото можех повече. Той изговаряше всяка буква поотделно и се образува следната редица от неразбираеми думи:
ММRNILS SGTSSMF КТ, SAMM ENTNAEL ATVAAR CEDRMI DT, IAC ESREUEL UNTEIEF ATRATES NUAECT, NSCRC, EEUTUL, OSEIBO, SEECJDE NIEARKE SADRRN RRILSA IEAABS, FRANTU KEDIIY.
Когато привършихме тая работа, чичо ми грабна листа, върху който бях писал, и дълго време го разглежда внимателно.
— Какво ли значи това? — повтаряше той неволно. Кълна се, че не бих могъл да му отговоря. Впрочем той не ме и запита, а продължи да говори сам на себе си:
— Това нещо се нарича криптограма. В нея смисълът е скрит чрез нарочно разместени букви, но подредят ли се правилно, те ще образуват смислено изречение. Като си помисля само, че тук може би се крие обяснението или указанието за някакво велико откритие!
Лично аз смятах, че нищо не се криеше в това, но предпочетох да запазя мнението си за себе си. Тогава професорът взе книгата и пергамента и ги сравни.
— Почерците не са еднакви — каза той. — Криптограмата е писана по-късно от книгата и за това виждам едно неопровержимо доказателство. Наистина първата буква е едно двойно М, знак, който напразно бихме търсили в книгата на Турлесон, защото е бил прибавен в исландската азбука едва през XIV век. Следователно поне двеста години отделят ръкописа от пергамента.
Признавам, че това разсъждение ми се видя доста логично.
— Това ме навежда на мисълта — подзе чичо ми, — че някой от притежателите на тая книга е написал тия загадъчни букви. Но кой ли е бил той, дявол да го вземе? Дали не се е подписал някъде на ръкописа?
Чичо ми вдигна очилата си на челото, взе силна лупа и разгледа внимателно първите страници на книгата. На гърба на заглавната страница той откри някакво петънце, което, гледано с просто око, приличаше на мастилено петно. Но ако човек се вгледа по-внимателно, ще различи няколко полуизтрити букви. Чичо ми разбра, че там именно се крие разковничето. Той се залови упорито с петънцето и с помощта на силната си лупа успя да разгадае следните знаци — рунически букви, които той разчете, без да се двоуми:
— Арне Саквусем! — провикна се той победоносно! — Та това е име, и то исландско! Името на един учен от шестнайстия век, прочут алхимик!
Погледнах чичо си с известно възхищение.
— Тия алхимици — продължи той: — Авицена, Бекон, Люл, Парацелзиус, са били истинските, единствените учени на своето време. Те са направили открития, на които можем само да се учудваме. Защо тоя Сакнусем да не е заровил в тази неразбираема криптограма някакво чудно изобретение? Така трябва да бъде. Така е.
Това предположение разпалваше въображението на професора.
— Може би — осмелих се аз да му възразя. — Но какъв интерес е имал тоя учен да крие по тоя начин едно интересно откритие?
— Какъв, какъв? Е, зная ли? Не е ли постъпил по същия начин и Галилей за Сатурн? Впрочем ще видим; ще прозра тайната на тоя документ и докато не я разкрия, нито ще се храня, нито ще почивам.
„О!“ — помислих си аз.
— Нито пък ти, Аксел — добави чичо ми.
„Добре, че си похапнах за двама!“ — казах си аз.
— Преди всичко — продължи чичо ми — трябва да открием на какъв език е написан тоя „шифър“. Това няма да бъде много трудно.
При тия думи вдигнах глава. Чичо ми продължи монолога си: