Погледнах внимателно уреда и казах:
— Изток-четвърт — югоизток.
— Добре — каза професорът, като отбеляза това и направи набързо някакво изчисление — Заключавам, че откак сме тръгнали, сме извървели осемдесет и пет левги.
— Следователно пътуваме под Атлантическия океан.
— Точно така.
— И в този момент може би буря се е развихрила и над главите ни вълните и ураганът подмятат кораби?
— Възможно е.
— А китовете удрят с опашките си стените на нашия затвор?
— Бъди спокоен, Аксел. Те не ще успеят да го разклатят. Но да се върнем към изчисленията си. Ние се намираме на осемдесет и пет левги от основата на Снефелс, в югоизточна посока. И според предишните ми бележки смятам, че сме достигнали шестнадесет левги дълбочина.
— Шестнадесет левги! — възкликнах аз.
— Е, да.
— Но това е крайната граница, която науката е определила за земната кора.
— Не отричам.
— И тук според закона за повишаване на температурата би трябвало горещината да е хиляда и петстотин градуса.
— Би трябвало, мое момче.
— И цялата тази гранитна маса не би била в твърдо състояние, а напълно разтопена.
— Сам виждаш, че няма нищо подобно и фактите както винаги опровергават теориите.
— Съгласен съм, че това е така, но все пак то ме учудва.
— Какво показва термометърът?
— Двадесет и шест градуса и шест десети.
— Следователно липсват само хиляда четиристотин и седемдесет и три градуса и четири десети, за да се потвърди теорията на учените. Следва, че пропорционалното увеличаване на температурата е грешка. Следва, че Хъмфри Дейви не е сгрешил. Следва, че аз не съм сбъркал, като съм го послушал. Какво ще кажеш сега?
— Нищо.
В действителност доста неща можех да кажа. Аз никак не бях съгласен с теорията на Дейви и продължавах да поддържам хипотезата, че в центъра на земята има топлина, макар и да не чувствувах нейното проявление. Бях склонен да вярвам, че този комин на угаснал вулкан, покрит с огнеупорна лава, не позволява на горещината да проникне през нея.
Но без да се впускам да търся нови доводи, задоволих се да приема нещата такива, каквито са.
— Чичо — подхванах аз, — смятам всичките ви изчисления за точни, но позволете ми да си извадя от тях едно неизбежно заключение.
— Кажи, мое момче, не се стеснявай.
— На това място, дето се намираме сега, при географската ширина на Исландия радиусът на земята е приблизително хиляда петстотин осемдесет и три левги, нали?
— Хиляда петстотин осемдесет и три левги и една трета.
— Нека ги закръглим на хиляда и шестстотин. Значи от цялото разстояние от хиляда и шестстотин левги ние сме из минали дванадесет.
— Точно така.
— Но с осемдесет и три левги в диагонал.
— Точно така.
— За двадесет дни.
— За двадесет дни.
— А шестнадесет левги представляват само стотната част от земния радиус. Ако все така продължава, ще ни са нужни две хиляди дни или пет години и половина, за да стигнем до центъра.
Професорът нищо не отговори.
— Без да се смята и това, че ако преодоляването на шестнадесет левги дълбочина се равнява на осемдесет и три левги по водоравен път, това прави осем хиляди левги в югоизточно направление и в такъв случай ние отдавна ще сме излезли на земната повърхност, преди да сме достигнали до центъра й.
— По дяволите с твоите пресмятания! — отвърна чичо ми с яростен жест. — По дяволите с твоите предположения? На какво почиват те? Кой ти каза, че този тунел води направо към целта? Впрочем аз имам предшественик. Това, което правя сега, друг е извършил вече. Там, където той е успял, ще успея и аз.
— Надявам се, но нямам ли право да…
— Имаш право само да мълчиш, Аксел, щом почваш да разсъждаваш неправилно.
Видях, че вместо чичото започваше да се проявява ужасният професор, и замълчах.
— А сега — продължи той, — погледни какво показва манометърът.
— Значително налягане.
— Добре. Виждаш, че като се спускаме полека, ние свикнахме постепенно със сгъстения въздух и никак не страдаме от това.
— Почти никак, ако не се смята болката в ушите.
— Това е нищо и неразположението бързо ще изчезне, когато започнеш да дишаш по-бързо.
— Точно така — отвърнах аз, решен да не противореча на чичо си. — Дори цяло удоволствие е да се чувствуваш в тази гъста атмосфера. Забелязали ли сте колко бързо се разпространява тук звукът?
— Да. Дори и глухият ще почне да чува идеално.
— Но тази гъстота няма ли да се увеличи?
— Да, според един не много категоричен закон. Едно е сигурно: колкото по-надълбоко влизаме, толкова повече намалява земното притегляне. Ти знаеш, че то се усеща най-много на повърхността, но в центъра на земята предметите изобщо не тежат.