Веднъж, когато подреждах някаква сбирка от минерали, видях прословутия компас и се загледах в него.
Повече от шест месеца компасът бе стоял захвърлен в един ъгъл, без да подозира, безпокойството, което предизвикваше.
Внезапно извиках от изумление. Професорът дотича.
— Какво има? — запита той.
— Компасът…
— Е, та какво?
— Стрелката му сочи юг, а не север!
— Какво приказваш?
— Вижте сам! Полюсите са разменени!
— Разменени!
Чичо ми погледна, сравни и цялата къща се разтресе от удивителния скок, който той направи.
Светлина озари едновременно и двама ни!
— Значи това било! — възкликна чичо ми, когато отново бе в състояние да говори. — След пристигането ни на нос Сакнусем стрелката на този проклет компас е показвала юг вместо север!
— Това е очевидно.
— Тогава и заблуждението ни се обяснява. Но по каква причина са се разместили полюсите?
— Обяснението е много просто.
— Доизкажи се, мое момче.
— По време на бурята в морето Лиденброк огненото кълбо, което намагнетизира желязото на сала, просто е дезориентирало нашия компас!
— Ах! — извика професорът, като се разсмя. — Електричеството се е пошегувало с нас!
От този ден нататък чичо ми бе най-щастливият учен, а аз — най-щастливият човек, защото моята хубава фирландка се отказа от ролята си на кръщелница, за да заеме място в къщата на Кьонигщрасе в качеството на племенница и съпруга Нужно ли е да прибавям, че неин чичо стана известният професор Лиденброк, член-кореспондент на всички научни, географски и минераложки институти в петте части на света.
Paris, 1930