Ефектът от тази телеграма бе мигновен. Крадецът на банкноти зае мястото на уважавания джентълмен. Снимката му, съхранявана в Реформаторския клуб заедно с тези на неговите колеги, бе обстойно изследвана. Тя отговаряше напълно на описанието, което даваше разследването. Припомниха си колко загадъчен бе животът на Филиас Фог, неговото уединение, внезапното му заминаване и изглеждаше очевидно, че околосветското пътешествие, основано на безумен облог, не е имало друга цел, освен да заблуди агентите на английската полиция.
Глава 6. Агент Фикс показва съвсем основателно нетърпение
Ето при какви обстоятелства бе изпратена тази телеграма, която засягаше господин Филиас Фог.
В сряда, на 9 октомври, в единадесет часа сутринта в Суец чакаха пристигането на парахода „Монголия“, собственост на „Полуостровната източна компания“. Това бе железен параход с перка и спардек20, с водоизместимост две хиляди и осемстотин тона и мощност петстотин конски сили. „Монголия“ обслужваше линията Бриндизи-Бомбай през Суецкия канал. Това бе един от най-бързите параходи на компанията и превишаваше винаги определената скорост от десет мили в час между Бриндизи и Суец и девет мили и петдесет и три стотни между Суец и Бомбай.
Докато чакаха пристигането на „Монголия“, сред тълпата от местни хора и чужденци, които се стичаха в този град, доскоро малко пръснато селище, по кея се разхождаха двама мъже. Значимото дело на Лесепс21 подсигуряваше на градчето голямо бъдеще.
Единият от тези двама мъже беше консулският агент на Обединеното кралство в Суец, който въпреки лошите прогнози на британското правителство и зловещите предвиждания на инженер Стивънсън виждаше как всеки ден английски кораби прекосяват този канал, като по този начин съкращават половината от стария път от Англия до Индия през нос Добра надежда.
Другият беше нисък, слаб човек с интелигентно и нервно лице, който с удивително постоянство вдигаше и сваляше вежди. През дългите му мигли проблясваше жив поглед, чиито пламъци той умееше да изгаси, когато пожелае. В този момент той нетърпеливо ходеше напред-назад, не можеше да си намери място.
Този човек се казваше Фикс и бе един от онези „детективи“ или агенти на английската полиция, които бяха изпратени на различните пристанища след кражбата, извършена в Банк ъф Ингланд. Същият този Фикс трябваше да наблюдава старателно всички пътници, минаващи през Суец, и ако някой му се стори подозрителен, да го следи, докато получи заповед за задържането му.
От два дни Фикс бе получил описанието на предполагаемия извършител на кражбата. Ставаше въпрос за един изискан и добре облечен господин, когото бяха видели в залата за плащания на банката.
Очевидно силно привлечен от обещаната награда при залавяне на крадеца, детективът очакваше нетърпеливо пристигането на „Монголия“.
— Казвате, господин консул, че този параход не може да закъснее? — попита той за десети път.
— Не, господин Фикс — отговори консулът. — Вчера е забелязан в открито море край Порт Саид, а сто и шестдесетте километра на канала не са нищо за такъв параход. Повтарям ви, че „Монголия“ винаги печели наградата от двадесет и пет лири, която дава правителството при преднина от двадесет и четири часа спрямо установеното разписание.
— Този параход директно от Бриндизи ли пристига? — попита Фикс.
— Директно от Бриндизи, където е натоварил пощата за Индия и е тръгнал в събота в пет вечерта. Така че имайте търпение, няма как да закъснее. Но не знам как ще разпознаете вашия човек, ако е на борда, по описанието, което имате.
— Господин консул — отговори Фикс, — тези хора по-скоро се усещат, отколкото се разпознават. Нужен е нюх, а нюхът е особено сетиво, което е съчетание от слух, зрение и обоняние. През живота ми съм задържал не един и стига само крадецът да е на борда, уверявам ви, че няма да ми се изплъзне.
— Дано е така, господин Фикс, тъй като става дума за голяма кражба.
— Огромна кражба — отговори ентусиазирано агентът. — Петдесет и пет хиляди лири! Това не се случва често! Крадците вече стават джебчии! Няма вече такива като Шепард! Сега хора биват залавяни само за няколко шилинга!
— Господин Фикс — отговори консулът, — вие говорите така убедително, че от сърце ви пожелавам да успеете. Но ви повтарям: боя се, че при тези обстоятелства няма да ви е леко. Знаете ли, че според описанието, което получихте, този крадец прилича на един съвсем почтен човек.
21
Лесепс (1805–1894 г.) — френски дипломат; главен архитект и строител на Суецкия канал (1869), свързващ Тихия с Атлантическия океан.