Глава 7. Ново доказателство за безполезността на паспортите при полицейските издирвания
Инспекторът слезе отново на кея и с бърза крачка се отправи към канцеларията на консула. По негово настояване той веднага бе приет.
— Господин консул — каза той направо, — имам сериозни основания да смятам, че нашият човек е на борда на „Монголия“.
И Фикс разказа какво се бе случило между него и прислужника във връзка с паспорта.
— Добре, господин Фикс — отговори консулът, — нямам нищо против да видя лицето на този тип. Но може би няма да се появи в канцеларията, ако вие смятате, че това е той. Крадците не обичат да оставят следи след себе си, а и тези формалности с паспортите вече не са задължителни.
— Господин консул — отговори агентът, — ако е хитър човек, както ние си мислим, ще дойде!
— За да му бъде ударена виза в паспорта?
— Да. Паспортите винаги дразнят почтените хора и подпомагат бягството на мошениците. Твърдя, че този тук ще е редовен, но се надявам, че няма да му дадете виза…
— А защо не? Ако паспортът му е редовен — отговори консулът, — аз нямам право да откажа виза.
— Но, господин консул, аз трябва да задържа тук този човек, докато получа от Лондон заповед за арестуване.
— А! Това, господин Фикс, си е ваша работа — отговори консулът, — но аз не мога да…
Консулът не можа да довърши изречението си. В този момент някой почука на вратата на кабинета му и секретарят въведе двама чужденци, единият от които бе именно този прислужник, с когото бе разговарял детективът.
Това наистина бяха господарят и прислужникът. Господарят подаде паспорта си, като кратко помоли консула да постави виза.
Консулът взе паспорта и го прочете внимателно, докато от единия ъгъл на стаята Фикс наблюдаваше или по-скоро разкъсваше с поглед чужденеца.
Когато консулът приключи с четенето, попита:
— Вие сте Филиас Фог, ескуайър23?
— Да, господине — отговори джентълменът.
— И този човек е ваш прислужник?
— Да. Французин е. Казва се Паспарту.
— От Лондон ли идвате?
— Да.
— И къде отивате?
— В Бомбай.
— Добре, господине. Знаете ли, че тази формалност с паспортите е безполезна и че ние вече не изискваме да представяте паспортите си?
— Знам това, господине — отговори Филиас Фог, — но искам вашата виза да удостовери, че съм минал през Суец.
— Добре, господине.
Консулът подписа паспорта, постави датата и удари печат. Господин Фог заплати таксата за визата, кимна студено и излезе, следван от прислужника си.
— Е? — попита инспекторът.
— Ами изглежда като напълно почтен човек — отговори консулът.
— Възможно е — отговори Фикс, — но не за това става дума. Не мислите ли, господин консул, че този флегматичен джентълмен си прилича едно към едно с крадеца, чието описание получих?
— Съгласен съм, но вие знаете, че всички описания…
— Ще бъда честен — отговори Фикс. — Прислужникът ми се струва по-достъпен от господаря. Освен това е французин, а те не умеят много да мълчат. Доскоро, господин консул.
След тези си думи агентът излезе и отиде да търси Паспарту.
След като напусна консулската служба, господин Фог се отправи към кея. Там той даде няколко нареждания на прислужника си. После се качи в една лодка, върна се на борда на „Монголия“ и влезе в каютата си. Взе бележника си, в който бе вписано следното:
„Напуснах Лондон, сряда, 2 октомври, 8 часа и 45 минути вечерта.
Пристигнах в Париж, четвъртък, 3 октомври, 7 часа и 20 минути сутринта.
Напуснах Париж, четвъртък, 8 часа и четиридесет минути сутринта.
Пристигнах през Мон Сени в Торино, петък, 4 октомври, 6 часа и 35 минути сутринта.
Напуснах Торино, петък, 7 часа и 20 минути сутринта.
Пристигнах в Бриндизи, събота, 5 октомври, 4 часа следобед.
Качих се на «Монголия», събота, 5 часа следобед.
Пристигнах в Суец, сряда 9, октомври, 11 часа сутринта.
Общо пропътувани часове: 158 и Ѕ, или дни: 6 и Ѕ дни.“
Господин Фог вписваше тези дати върху едно разделено на графи разписание, където от 2 октомври до 21 декември посочваше месеца, датата, деня, часовете на пристигане по разписание и в действителност във всички главни градове — Париж, Бриндизи, Суец, Бомбай, Калкута, Сингапур, Хонконг, Йокохама, Сан Франциско, Ню Йорк, Ливърпул, Лондон. Така бе възможно да се изчисли спечелването или загубата на време във всяка точка от маршрута.
Това прецизно разписание позволяваше на господин Фог да знае винаги дали избързва или закъснява.
На 9 октомври, сряда, той вписа пристигането си в Суец, което бе точно по разписанието, и господин Фог нито закъсняваше, нито избързваше за момента.
23
От англ. Esquire — почетно обръщение, което се изписва пред фамилните имена на англичани от неблагородно потекло — бел. прев.