„Монголия“ трябваше да остане четири часа в Стиймър пойнт, за да попълни запасите, защото до Бомбай оставаха още хиляда шестстотин и петдесет мили.
Но това забавяне в никакъв случай не можеше да наруши програмата на Филиас Фог. Беше предвидено. Всъщност вместо да пристигне в Аден на 15 октомври сутринта, „Монголия“ пристигаше на 14-и вечерта. А това бе аванс от петнадесет часа.
Господин Фог и прислужникът му слязоха на брега. Джентълменът искаше да завери паспорта си. Фикс незабелязано го последва. След като получи визата, Филиас Фог се върна на борда, за да довърши играта си.
Както обикновено Паспарту се пошля сред тази тълпа от сомалийци, индуси, персийци, евреи, араби, европейци, които съставляваха двадесет и пет хилядното население на Аден. Той се полюбува на укрепленията, които превръщаха този град в Гибралтар на Индийския океан, и на великолепните водохранилища, на които две хиляди години след инженерите на цар Соломон все още работеха английски инженери.
— Много интересно, много интересно! — казваше си Паспарту, докато се връщаше на борда. — Никак не е излишно да се пътува, ако човек иска да види нещо ново.
В шест часа вечерта „Монголия“ напусна Аденския залив и скоро заплува в Индийския океан. Полагаха се сто шестдесет и осем часа, за да измине разстоянието от Аден до Бомбай. А и океанът бе спокоен. Духаше северозападен вятър. Платната дойдоха на помощ на парата.
Натовареният кораб се клатеше по-малко. Пътниците се появиха на палубата с нови тоалети. Песните и танците отново започнаха.
Пътуването протичаше при най-благоприятни условия. Паспарту бе очарован от любезния спътник, когото случайността му бе предоставила в лицето на Фикс.
В неделя, на 20 октомври, към обяд се появи индийският бряг. Два часа по-късно кормчията се изкачи на борда на „Монголия“. На хоризонта, далеч на небосклона, се очертаваха красиви възвишения. Скоро множеството палми, които скриват града, се очертаха съвсем ясно. Параходът навлезе в този залив, образуван от островите Салсета, Колаба, Елефанта, Тромбай, и в четири часа и половина спря на кея в Бомбай.
Филиас Фог приключваше тридесет и третата си партия за деня. Той и партньорът му, благодарение на смелата си игра, направиха тринадесет ръце и завършиха с възхитителен шлем30.
„Монголия“ трябваше да пристигне в Бомбай на 22 октомври. А пристигна на 20-и. Така от самото тръгване от Лондон Филиас Фог печелеше два дни и той старателно ги вписа в графата за спечелено време.
Глава 10. Паспарту е много щастлив, че се е измъкнал само срещу една обувка
Няма човек, който да не знае, че Индия — този голям обърнат триъгълник, чиято основа сочи на север, а върхът — на юг — има площ от един милион и четиристотин квадратни мили31, която е населявана неравномерно от сто и осемдесет милиона души. Британското правителство доминира над една част от тази огромна страна. Има главен губернатор в Калкута, губернатори в Мадрас, в Бомбай, в Бенгалия и един помощник-губернатор в Агра.
Всъщност английската част на Индия се простира само върху площ от седемстотин хиляди квадратни мили, населявана от сто до сто и десет милиона жители. Този факт сам по себе си говори, че една още доста значителна част от територията се изплъзва от властта на кралицата. И дори при някои свирепи и непокорни раджи във вътрешността на страната, индийската независимост е все още абсолютна.
В периода от 1756-а, годината, в която англичаните за пръв път се настанили на територията на Мадрас32, до годината, в която избухна голямото въстание на сипаите, прочутата Индийска компания бе всемогъща. Тя постепенно си присвояваше различни провинции, откупени от раджите срещу ренти, които тя понякога плащаше, а понякога — не. Тя избираше главен губернатор и всички военни и цивилни служители. Но сега тя вече не съществува и английските владения на Индия принадлежат направо на короната.
Ето защо обликът, нравите, етническите деления на полуострова се променят всеки ден. Някога там се е пътувало с примитивни транспортни средства — пеш, на кон, с двуколка, с ръчни колички с едно колело, с носилки, на гърба на хората, с карети и т.н. Сега параходчетата прекосяват с голяма скорост водите на реките Инд и Ганг. Железницата прекосява Индия надлъж и нашир и Бомбай е само на три дни път от Калкута.
Пътят на железницата не следва права линия в Индия. По въздуха това разстояние е от хиляда до хиляда и сто мили, а на влаковете, движещи се със средна скорост, са им необходими по-малко от три дни. Но това разстояние се увеличава с една трета поради отклонението, което железницата прави, за да отиде до Алахабад в северната част на полуострова.
31
Днес площта на Индия е точно 3 287 590 km² с население 1,065 млрд. души, данни от 2004 г.
32
Днес Ченаи — град в Азия, в Южна Индия, край Бенгалския залив, 4,3 млн. жители. Ченаи е основан през 1639 г.