В шест без двадесет джентълменът отново се появи в големия салон и потъна в четенето на „Морнинг Кроникъл“.
Половин час по-късно различни членове на Реформаторския клуб влизаха и се приближаваха към камината, където гореше огън от каменни въглища. Това бяха обичайните събеседници на господин Филиас Фог, които също като него бяха страстни играчи на вист: инженер Андрю Стюарт, банкерите Джон Съливан и Самюел Фалентен, производителят на бира Томас Фланаган, един от администраторите на Банк ъф Ингланд12 — Готие Ралф — всички богати и почитани дори и в този клуб, в който членуват висшите представители на индустрията и на финансите.
— Е, добре, Ралф, докъде стигна онази афера с кражбата? — попита Томас Фланаган.
— Ами банката няма да си получи парите — отговори Андрю Стюарт.
— Аз пък се надявам — каза Готие Ралф, — че ще хванем крадеца. Опитни полицейски инспектори бяха изпратени в Америка и Европа, във всички важни пристанища за товарене и разтоварване и на този господин ще му бъде трудно да се измъкне.
— Значи има описание на крадеца? — попита Андрю Стюарт.
— Първо, това не е крадец — отговори сериозно Готие Ралф.
— Как да не е крадец човек, който е откраднал петдесет и пет хиляди лири в банкноти (1 милион и 375 000 франка)13?
— Не — отговори Готие Ралф.
— Тогава индустриалец ли е? — запита Джон Съливан.
— „Морнинг Кроникъл“ уверява, че е джентълмен.
Този, който отговори, бе не друг, а Филиас Фог, чиято глава се подаваше над куповете хартия около него. Едновременно с това Филиас Фог поздрави колегите си и те отговориха на поздрава му.
Случката, за която ставаше дума и която много вестници в Обединеното кралство разискваха разпалено, се бе разиграла преди три дни, на 29 септември. Една пачка банкноти, възлизаща на огромната стойност от петдесет и пет хиляди лири, бе взета от масата на главния касиер на Банк ъф Ингланд.
На тези, които изразяваха учудване, че такава кражба би могла да се извърши толкова лесно, Готие Ралф пестеливо обясняваше, че в същия момент касиерът се е занимавал с вписването на приходи от три шилинга и шест пенса и че човек не може да държи всичко под око.
Тук е уместно да отбележим това, което всъщност обяснява нещата по-добре, а именно, че това удивително учреждение Банк ъф Ингланд, изглежда, се грижи изключително много за достойнството на обществото. Без пазачи, без решетки! Златото, среброто, банкнотите са свободно изложени и така да се каже, на разположение на първия дошъл. Не би могла да се постави под съмнение почтеността на който и да е минаващ. Един от най-добрите наблюдатели на английските нрави дори разказва следното: в една от залите на банката, в която той се намирал един ден, имал интересната възможност да види от съвсем близо златно кюлче, тежащо от седем до осем фунта14 и оставено на масата на касиера. Той взел кюлчето, разгледал го, подал го на човека до него, той пък на следващия и така, докато от ръка на ръка стигнало чак до дъното на тъмния коридор и след половин час отново достигнало своето място, без дори касиерът да вдигне глава.
Но на 29 септември нещата не се случили съвсем по същия начин. Пачката банкноти не била върната и когато великолепният часовник, поставен в „drawing-office“15, оповестил в пет часа затварянето на офисите, на Банк ъф Ингланд не й останало нищо друго, освен да впише в сметката си за печалби и загуби — загуба от петдесет и пет хиляди лири.
Както следва, кражбата бе оповестена. Подбрани измежду най-опитните агенти и детективи бяха изпратени в главните пристанища — в Ливърпул, в Глазгоу, в Хавър, в Суец, в Бриндизи, в Ню Йорк и т.н., с обещанието, че при успех ще има награда от две хиляди лири (50 000 франка) и пет процента от намерената сума. Докато изчакваха сведенията от незабавно започналото разследване, тези инспектори имаха за задача внимателно да наблюдават всички пристигащи и заминаващи пътници.
Впрочем определено имаше основание да се предполага, както бе казано и в „Морнинг Кроникъл“, че крадецът не е част от нито един от групите крадци в Англия. На 29 септември един добре облечен господин с добри обноски и изтънчен вид бе забелязан да се разхожда в залата за плащанията, която бе сцена на кражбата. Разследването бе позволило да се направи точно описание на този джентълмен, описание, което веднага бе изпратено на всички детективи на Обединеното кралство и на континента. По-оптимистично настроените, сред които и Готие Ралф, мислеха, че имат основание да смятат, че крадецът няма да се измъкне.
12
От англ. Bank of England — букв. Банка на Англия. Централната банка на Великобритания. Основана през 1694 г. с капитал 1,2 млн. лири стерлинги, през 1844 г. увеличен на 14 млн. лири стерлинги; получава монопол върху емитирането на банкноти в Англия.