Излишно е да описваме удивителните номера на акробатите и гимнастиците от трупата. Изпълненията на стълба, на прът, върху топка, бъчва и т.н. бяха забележително прецизни. Но това, което най-много привличаше публиката, беше демонстрацията на Дългоносите, удивителни еквилибристи, все още непознати в Европа.
Те са особено сдружение под покровителството на бог Тингу. Облечени като средновековни вестители, те носеха на раменете си величествени криле. Но това, което особено ги отличаваше, бяха дългите им носове и най-вече целта, с която ги употребяваха. Носовете им всъщност бяха бамбукови пръчки, дълги пет, шест или десет стъпки. Някои от тях бяха прави, други — криви, едни — гладки, други — грапави. Впрочем точно върху тези здраво закрепени пръчки се изпълняваха всичките им еквилибристични номера. Около дванадесет от тези последователи на бог Тингу лягаха по гръб, а другарите им играеха върху носовете им, приличащи на гръмоотводи — скачаха, премятаха се от един на друг и изпълняваха най-невероятни упражнения.
За финал бяха обявили човешката пирамида, в която около петдесет от Дългоносите трябваше да представят „Джагернатската колесница“. Но вместо да построят тази пирамида, опирайки се на раменете си, артистите на почитаемия Батълкър щяха да се подпират на носовете си. Всъщност единият от участниците, който стоеше в основата на пирамидата, беше напуснал трупата и тъй като бе необходимо само да си силен и сръчен, Паспарту беше избран на негово място.
Несъмнено почтеният младеж се почувства много нажален — тъжен спомен от времето, когато облече средновековната си одежда, украсена с многоцветни криле, и му сложиха нос, дълъг шест стъпки! Но в крайна сметка този нос беше прехраната му и той се примири.
Паспарту излезе на сцената и се подреди при тези от колегите си, с които трябваше да построят основата на колесницата. Всички легнаха на земята с носа нагоре. Втора група еквилибристи легна върху тези дълги носове, а над тях — и трета група, после — и четвърта, и така само върху носовете, които се докосваха с върховете си, скоро се вдигна цял паметник от хора на височината на сцената.
Ръкоплясканията се удвоиха и оркестърът загърмя, когато пирамидата се разклати, равновесието се наруши, един от носовете в основата й не издържа и паметникът се срути като замък от карти…
Беше по вина на Паспарту, който напусна поста си, прескочи парапета без помощта на крилете и се покачи от дясната страна на балкона, където се свлече в краката на един зрител и извика:
— Ах! Господарю мой! Господарю мой!
— Вие?
— Аз!
— Е, добре! В такъв случай на парахода, момчето ми!
Господин Фог, госпожа Ауда, която го придружаваше, и Паспарту набързо излязоха от залата. Но там те се озоваха срещу почитаемия Батълкър, който беше побеснял и искаше обезщетение за нанесените вреди. Филиас Фог го успокои, като му хвърли шепа банкноти. И в шест и половина, точно при тръгването на парахода, господин Фог и госпожа Ауда стъпиха на борда му, следвани от Паспарту, с криле на гърба и дълъг шест стъпки нос, който още не бе успял да махне от лицето си!
Глава 24. Пътуването през Тихия океан
Знае се какво се беше случило край Шанхай. Сигналите на „Танкадер“ бяха забелязани от парахода за Йокохама. Като бе видял полусваленото знаме, капитанът се бе отправил към малкото корабче. Малко след това, като плати пътуването според договореното, Филиас Фог даде на собственика Джон Бънсби петстотин и петдесет лири (13 750 франка). После уважаваният джентълмен, госпожа Ауда и Фикс бяха качени на парахода, който веднага продължи към Нагасаки и Йокохама.
Пристигнаха на 14 ноември сутринта в определеното време. Филиас Фог остави Фикс да върши каквото има и отиде на борда на „Карнатик“. Там за голяма радост на госпожа Ауда, а може би и за негова, но това по нищо не пролича, той разбра, че французинът Паспарту наистина е пристигнал предната вечер в Йокохама.
Филиас Фог трябваше да замине за Сан Франциско още същата вечер и незабавно се зае с издирването на своя прислужник. Той се обърна за помощ към френския и английския консул, но напразно. След като напразно обиколи и улиците на Йокохама, той се отчая, че ще открие отново Паспарту. Тогава случайността или може би нещо като предчувствие го накара да влезе в залата на почитаемия Батълкър. Той със сигурност не би познал прислужника си в тези странни средновековни одежди. Но затова той пък, както беше легнал, забеляза господаря си на балкона. Не можа да се въздържи и мръдна носа си. Равновесието се наруши и всички паднаха.