Госпожа Ауда разказа на Паспарту как бяха пътували от Хонконг до Йокохама с корабчето „Танкадер“ в компанията на господин Фикс.
Паспарту не трепна, като чу името на Фикс. Той мислеше, че все още не е дошъл моментът да разкаже на господаря си какво се беше случило между полицейския инспектор и него. Ето защо, когато разказваше какво му се е случило, той обвини себе си и се извини, че е изпаднал под упойващото влияние на опиума в една пушалня в Йокохама.
Господин Фог изслуша безизразно този разказ, без да продума. После отпусна на прислужника си сума, достатъчна, за да си купи по-подходящи дрехи на борда. И наистина след по-малко от един час почтеният младеж бе отрязал носа и крилете си и нищо в него вече не напомняше за последовател на бога Тингу.
Параходът, който пътуваше от Йокохама до Сан Франциско, принадлежеше на Тихоокеанската параходна компания и се наричаше „Генерал Грант“. Представляваше огромен параход с колела, с водоизместимост две хиляди и петстотин тона, добре оборудван и много бърз. Едно огромно махало се спускаше и се издигаше над палубата. „Генерал Грант“ имаше три мачти и много платна, които изключително много подпомагаха парата. Ако се движи с обичайните си дванадесет мили в час, параходът би имал нужда от не повече от двадесет и един дни, за да прекоси Тихия океан. Филиас Фог имаше основание да вярва, че ако на 2 декември е в Сан Франциско, на 11-и ще е в Ню Йорк, а на 20-и — в Лондон. Така щеше да е там няколко часа преди съдбоносният 21 декември да настъпи.
На парахода имаше много пътници — англичани, много американци, много местни, отиващи да работят в Америка, и няколко офицери от индийската армия, които ползваха отпуската си, за да обиколят света.
По време на пътуването нямаше никакви перипетии. Параходът, поддържан от големите си колела и подпомаган от големия брой платна, се люшкаше леко. Господин Фог беше спокоен и не общуваше много, както обикновено. А младата му придружителка чувстваше все повече, че се привързва към него и поради друга причина, а не само от признателност. Този мълчалив, но толкова щедър човек я впечатляваше повече, отколкото очакваше, и почти несъзнателно тя се отдаде на чувства, на които Фог очевидно изобщо не беше подвластен.
Освен това госпожа Ауда се интересуваше много от плановете на този джентълмен. Тя се безпокоеше за препятствията, които биха могли да осуетят успеха на неговото пътуване. Тя често разговаряше с Паспарту, който добре разбираше какво се случва в сърцето на госпожа Ауда. Добрият младеж сега вярваше безрезервно на господаря си. Постоянно хвалеше почтеността, щедростта, саможертвоготовността на Филиас Фог. После успокояваше госпожа Ауда относно изхода на пътуването и повтаряше, че най-трудното вече е минало, че са пропътували вече приказните страни Индия и Китай, че се връщат в цивилизования свят и че един влак от Сан Франциско до Ню Йорк и един трансатлантически кораб от Ню Йорк до Лондон несъмнено биха били достатъчни, за да се завърши това неизпълнимо в уговорения срок пътуване.
Девет дни след като напусна Йокохама, Филиас Фог бе пропътувал точно половината от земното кълбо.
И наистина, на 23 ноември „Генерал Грант“ преминаваше сто и осемдесетия меридиан — този, върху който се намира точно противоположната на Лондон точка в южното полукълбо. От осемдесетте дни, с които разполагаше, господин Фог наистина беше използвал петдесет и два и му оставаха още само двадесет и осем. Но трябва да отбележим, че джентълменът се намираше само на половината път поради „разликата в меридианите“. Всъщност беше изминал повече от две трети от маршрута. Колко излишни отклонения бе направил от Лондон до Аден, от Аден до Бомбай, от Калкута до Сингапур и от Сингапур до Йокохама! Ако следваше петдесетия паралел, този на Лондон, разстоянието щеше да е не повече от около дванадесет хиляди мили, а поради превозните средства Филиас Фог беше принуден да измине двадесет и шест хиляди. От тях до този ден, 23 ноември, той беше изминал седемнадесет хиляди и петстотин. Но сега пътят беше прав, а и Фикс не беше там, за да създава пречки!
На 23 ноември Паспарту изпита голяма радост. Спомняме си, че упоритият младеж се бе заинатил да запази лондонското време на прочутия си семеен часовник, като приемаше за грешен часа на страните, през които минаваше. А в този ден, без никога да го е превъртал назад или напред, часовникът му се оказа точен с хронометрите на борда.