Выбрать главу

А дали ликуваше Паспарту, се разбира от следното. Той много би искал да знае какво ще му каже Фикс, ако е тук сега.

„Този мошеник ми наговори куп неща за меридианите, слънцето, луната! — повтаряше Паспарту. — Ах! Тези хора! Ако ги слуша човек, хубаво ще си навие часовника! Бях сигурен, че някой ден слънцето ще се нагоди с моя часовник!…“

Паспарту не знаеше следното: ако циферблатът на часовника му е разделен на двадесет и четири часа като италианските часовници, той не би имал никакво основание да ликува, защото стрелките на неговия механизъм щяха да сочат девет часа вечерта, когато е девет сутринта, т.е. двадесет и първият час след полунощ — разлика, равна точно на тази между Лондон и сто и осемдесетия меридиан.

Но ако Фикс можеше да обясни това по чисто физичен начин, то Паспарту несъмнено не би могъл ако не да го разбере, то поне да го приеме. Във всеки случай, макар и да бе невъзможно, ако полицейският инспектор случайно се появеше в този миг на борда, Паспарту с напълно основателна злопаметност щеше да обсъди по друг начин с него този въпрос.

А всъщност къде беше Фикс в този момент? Фикс беше точно на борда на „Генерал Грант“.

След пристигането си в Йокохама агентът остави господин Фог, като смяташе да се върне при него по-късно през деня, и веднага отиде при английския консул. Там най-накрая получи заповедта, която, тъй като все пътуваше след него, беше с дата отпреди четиридесет дни. Заповедта беше изпратена от Хонконг с „Карнатик“, на който смятаха, че се намира полицейският инспектор. Представете си разочарованието на детектива! Заповедта беше излишна! Господин Фог бе напуснал английските владения! Сега, за да го спре, беше нужен документ за екстрадирането му!

„Така да е! — каза си Фикс, след като премина първоначалният му гняв. — Заповедта ми не е валидна тук, но ще бъде валидна в Англия. По всичко личи, че този мошеник ще се върне в родината си, мислейки, че е заблудил полицията. Добре. Ще го следвам дотам. А с Божия помощ от парите все ще остане нещо! Но за пътуване, възнаграждения, дела, глоби, слон, всякакъв вид разходи моят човек е похарчил вече повече от пет хиляди лири по пътя си. В крайна сметка банката е богата!“

Като се примири с това положение, той се качи веднага на „Генерал Грант“. Беше вече на борда, когато господин Фог и госпожа Ауда пристигнаха. За огромна негова изненада той разпозна Паспарту в средновековните му одежди. Веднага се скри в каютата си, за да избегне обяснение, което би могло да провали всичко. Благодарение на големия брой пътници той се надяваше да не бъде забелязан от врага, докато един ден не се озова лице в лице с прислужника на носа на кораба.

Паспарту хвана Фикс за гърлото и без каквото и да било обяснение за голямо удоволствие на някои американци, които веднага се обзаложиха в негова полза, му хвърли такъв бой, който показа голямото превъзходство на френския бокс върху английския. След като приключи, Паспарту се успокои и почувства облекчение. Фикс се изправи в доста окаяно състояние и като погледна противника си, каза доста спокойно:

— Свършихте ли?

— Да, за момента.

— Тогава елате да поговорим.

— Да пого…

— В интерес на господаря ви е.

Сякаш подчинен от това хладнокръвие, Паспарту последва полицейския инспектор и двамата седнаха на носа на кораба.

— Вие хубаво ме натупахте — каза Фикс. — Добре. А сега ме слушайте. Досега аз бях противник на господин Фог, но сега и аз влизам в неговата игра.

— Най-накрая! — извика Паспарту — Мислите, че е почтен човек, нали?

— Не — отговори сухо Фикс — мисля, че е мошеник. Тихо! Не възразявайте и ме оставете да се изкажа! Докато господин Фог беше в английски владения, исках да го задържа, за да получа заповедта. Направих всичко възможно. Изправих срещу него свещениците от Бомбай, напих ви в Хонконг, разделих ви от господаря ви, накарах го да изпусне парахода към Йокохама…

Паспарту слушаше със стиснати юмруци.

— Сега — поде отново Фикс — изглежда, че господин Фог ще се върне в Англия? Така да е, ще го следвам. Но занапред ще се стремя да отстранявам пречките от пътя му със същото старание и усърдие, с които досега ги създавах. Нали разбирате, сега съм от другата страна, защото имам интерес от това. Нека да добавя, че и вие имате интерес, защото единствено в Англия ще узнаете дали служите на мошеник, или на почтен човек! Приятели ли сме?

— Приятели, не — отговори Паспарту. — Съдружници, да. И честна дума, заклевам се, че и при най-малкото съмнение за предателство ще ви извия врата.

— Договорихме се — каза спокойно полицейският инспектор.

След единадесет дни, на 3 декември, „Генерал Грант“ навлезе в залива „Златна врата“ и пристигна в Сан Франциско.