Господин Фог все още не беше нито спечелил, нито изгубил ден.
Глава 25. Бегла представа за Сан Франциско в ден на митинг
Беше седем часът сутринта, когато Филиас Фог, госпожа Ауда и Паспарту стъпиха на американска земя — ако все пак така може да се нарече плаващият кей, на който слязоха. Тези кейове се издигат и спускат с прилива и отлива и улесняват товаренето и разтоварването на корабите. Тук хвърлят котва всякакви по големина платноходки, различни по националност големи параходи и параходчета на няколко етажа, които обслужват Сакраменто и притоците му. Там се струпват също и стоки за търговия с Мексико, Перу, Чили, Бразилия, Европа, Азия, всички тихоокеански острови.
Радостен, че най-накрая стъпва на американска земя, Паспарту реши, че трябва да слезе с красив, но рискован скок. И когато падна върху изгнилите дъски на кея, замалко не ги проби. Смутен от начина, по който „стъпи“ на новия континент, почтеният младеж нададе силен вик, от който излетяха безброй корморани и пеликани — обичайните гости на подвижните кейове.
Веднага след като слезе, господин Фог се осведоми, че в шест часа вечерта заминава първият влак за Ню Йорк. Следователно господин Фог имаше на разположение цял един ден в калифорнийската столица. Повика файтон за госпожа Ауда и за него. Паспарту се качи на капрата и срещу три долара файтонът се отправи към хотел „Интернационал“.
От високото място, което заемаше, Паспарту разглеждаше с любопитство големия американски град: широки улици, ниски подредени къщички, църкви и храмове в англосаксонски готически стил, огромни докове, складове с големина на дворци, някои — дървени, други — тухлени. По улиците се движеха голям брой коли, омнибуси, трамваи, а по претъпканите тротоари имаше не само американци и европейци, но и китайци и индийци. В крайна сметка те съставляваха население от двеста хиляди жители.
Паспарту бе много изненадан от това, което виждаше. Сякаш не бяха в легендарния град от 1849 г., в града на бандитите, подпалвачите и убийците, търсещи злато — сборище на всички пропаднали, с револвер в едната ръка и с нож в другата. Но това „хубаво време“ беше отминало. Сан Франциско изглеждаше като голям търговски град. Високата кула на кметството, където бдят наблюдатели, се извисяваше над всички улици и булеварди, пресечени под прави ъгли, между които се виждаха зелени градини; следваше китайският град, който сякаш бе пренесен от Небесната империя в кутия за бижута. Не се носеха вече сомбреро и червени ризи на златотърсачи, нямаше индианци с пера, а копринени шапки и черни дрехи, носени от голям брой джентълмени, които се занимаваха с важни дела. По някои улици — измежду които Монтгомъри Стрийт, приличаща на Реджънт Стрийт в Лондон, Булвар де-з-Италиен в Париж и Бродуей в Ню Йорк — имаше великолепни магазини, които предлагаха на витрините си стоки от цял свят.
Когато Паспарту пристигна в хотел „Интернационал“, му се стори, че сякаш никога не е напускал Англия.
На партера на хотела имаше огромен бар — нещо като безплатен бюфет за всички минаващи. Човек можеше да хапне сушено месо, супа от стриди, бисквити и сирене „Честър“, без дори да си развързва кесията. Плащаха се само напитките — малцова бира, порто, херес59 — ако решиш да се разхладиш. На Паспарту това му се стори „много американско“.
Ресторантът на хотела беше удобен. Господин Фог и госпожа Ауда седнаха на една маса и хапнаха богато. Съвсем черни негри им сервираха в съвсем малки чинийки.
След обяда Филиас Фог, придружен от госпожа Ауда, напусна хотела, за да отиде в консулската служба да завери паспорта си. На тротоара срещна прислужника си, който го запита дали, преди да тръгнат, не е разумно да си купят няколко карабини „Енфийлд“ и револвери „Колт“. Паспарту бе слушал да се говори за сиукси60, които нападат влаковете, като испанските разбойници. Господин Фог отговори, че това не е необходимо, но че го оставя да постъпи както смята за добре. После се отправи към консулската служба.
Филиас Фог не бе направил и двеста крачки, когато „съвсем случайно“ срещна Фикс. Инспекторът се направи на силно изненадан. Как! Господин Фог и той бяха прекосили заедно Тихия океан и не са се срещнали на борда! Във всеки случай Фикс беше щастлив, че вижда отново джентълмена, на когото дължеше толкова много, и тъй като работата му го водеше в Европа, той би се радвал да продължи пътуването си в една толкова приятна компания.
Господин Фог отговори, че честта ще бъде негова, и Фикс, тъй като не желаеше да го изпуска от очи, го попита дали може да разгледа с него този интересен град Сан Франциско. Господин Фог се съгласи.
60
Сиуксите са едно от индианските племена, които по това време водят борби срещу нашествието на европейци по земите им.