И ето как госпожа Ауда, Филиас Фог и Фикс тръгнаха заедно по улиците. Скоро се озоваха на Монтгомъри стрийт, където притокът на хора бе огромен. По тротоарите, на пътя, по трамвайните релси, въпреки че постоянно минаваха файтони и омнибуси, пред магазините, по прозорците на всички къщи и дори по покривите имаше безбройни тълпи. Хора-афиши се движеха сред тях. Знамена и флагове се вееха във въздуха. Отвсякъде идваха викове. „Ура за Камерфилд! Ура за Мандибой!“
Сякаш имаше някъде наоколо гигантски митинг. Така поне си помисли Фикс и сподели това с господин Фог, като добави:
— Може би ще е по-добре, господине, да не се смесваме с тази навалица. Само ще пострадаме.
— Прав сте — отговори Филиас Фог, — и политическите юмруци са си пак юмруци!
Фикс реши, че трябва да се усмихне на това изказване, и за да виждат, без да се смесват с тълпата, госпожа Ауда, Филиас Фог и той се изкачиха по едни стълби и заеха места на терасата над Монтгомъри стрийт. Пред тях, от другата страна на улицата, между склада за въглища на един търговец и магазина на един продавач на петрол, беше разположено огромно бюро на открито и потоците тълпи се стичаха към него.
Какъв беше този митинг? По какъв повод беше организиран? Филиас Фог нямаше никаква представа. За назначаването на високопоставен военен или цивилен служител ли ставаше въпрос? Или за назначаването на щатски губернатор или на член от Конгреса? Можеше и така да е, предвид изключителното оживление, обзело града.
В този миг тълпата силно се раздвижи. Всички вдигнаха ръце. Някои, здраво свити в юмрук, се вдигаха и сваляха бързо сред крясъците — енергичен начин за изразяване на позиция, без съмнение. Тълпата се отдръпваше на вълни. Знамената се поклащаха, изчезваха за миг и отново се появяваха изпокъсани. Вълната от хора стигаше вече до стълбите. Приличаше на внезапно развълнувано от буря море. Броят на черните шапки видимо намаляваше и повечето сякаш се бяха снишили.
— Това очевидно е митинг — каза Фикс — и очевидно е по повод много важен въпрос. Не бих се изненадал, ако отново става въпрос за аферата „Алабама“, макар че той вече е разрешен.
— Може би — отговори кратко господин Фог.
— Във всеки случай — продължи Фог — има двама съперници, почитаемият Камерфийлд и почитаемият Мандибой.
Госпожа Ауда бе хванала Филиас Фог под ръка и гледаше изненадано тази шумна сцена. Тъкмо Фикс се канеше да попита един от съседите си каква е причината за това народно вълнение, когато тълпата се раздвижи силно. Виковете „ура“, съпроводени с обиди, се удвоиха. Дръжките на знамената се превърнаха в оръжия. Нямаше вече вдигнати ръце, а само юмруци от всички страни. Между спрените файтони и омнибуси се разменяха силни удари. Всичко служеше за оръжие. Летяха ботуши и обувки и като че ли няколко револвера смесваха гърмежите си с крясъците на тълпата.
Навалицата приближи към стълбите и завзе първите стъпала. Очевидно една от партиите бе отблъсната, без обикновените наблюдатели да разберат обаче дали напред са останали привържениците на Камерфийлд или на Мандибой.
— Мисля, че е по-разумно да се оттеглим — каза Фикс, който не желаеше „неговият човек“ да бъде ударен лошо или да се замеси в нещо. — Ако става въпрос за Англия и разберат, че сме англичани, няма да се отървем лесно!
— Един английски гражданин… — отговори Филиас Фог.
Но джентълменът не успя да довърши изречението си. Зад него, от терасата, се разнесоха ужасни викове. Крещяха: „Хип! Хип! Ура за Мандибой!“ Това беше група избиратели, които идваха на помощ, като изненадваха странично привържениците на Камерфийлд.
Господин Фог, госпожа Ауда, Фикс се оказаха между двете групи. Вече беше късно да се измъкнат. Този поток от въоръжени с бастуни с оловни топки и тояги хора беше неудържим. Филиас Фог и Фикс предпазваха младата жена и бяха блъскани силно. Господин Фог, все така спокоен, както обикновено, се опитваше да се защити с ръце, но неуспешно. Огромен здравеняк с червена брадичка, червендалест, широкоплещест — очевидно беше водачът на групата — замахна силно към господин Фог и джентълменът доста щеше да пострада, ако Фикс жертвоготовно не бе понесъл удара вместо него. Копринената шапка на детектива се сплеска и под нея се очерта огромна подутина.
— Янки! — каза господин Фог, като прониза съперника си с пренебрежителен поглед.
— Англичанин! — отвърна другият.
— Пак ще се срещнем!
— Когато пожелаете. Името ви?
— Филиас Фог. А вашето?