— Полковник Стамп У. Проктър.
След тези думи вълната отмина. Фикс се изправи — с изпокъсани дрехи, но без сериозно нараняване. Пътното му палто бе разкъсано на две неравни части, а панталонът му приличаше на индианска одежда. Но в крайна сметка госпожа Ауда беше предпазена. Само Фикс отнесе един юмрук.
— Благодаря — каза господин Фог на инспектора, като се измъкнаха от тълпата.
— Няма за какво — отговори Фикс, — но елате.
— Къде?
— При един продавач на готови дрехи.
И наистина се налагаше да го посетят. Дрехите на Филиас Фог и на Фикс бяха на парцали, сякаш и двамата джентълмени се бяха били за Камерфийлд или Мандибой.
След един час те вече бяха облечени както трябва и носеха нови шапки на главите си. После се върнаха в хотел „Интернационал“.
Там Паспарту чакаше господаря си, въоръжен с половин дузина револвери с по шест патрона. Когато видя Фикс в компанията на господин Фог, той сбърчи чело. Но след като госпожа Ауда набързо разказа какво се беше случило, Паспарту се успокои. Очевидно Фикс не беше вече неприятел, а сътрудник. Държеше на думата си.
След вечерята поръчаха файтон, който трябваше да отведе тях и багажа им до гарата. Точно когато се качваше във файтона, господин Фог каза на Фикс:
— Не сте ли виждали отново този полковник Проктър?
— Не — отговори Фикс.
— Ще се върна в Америка, за да го намеря — каза сухо Филиас Фог. — Не бива един английски гражданин да позволява такова отношение към него.
Инспекторът се усмихна и не каза нищо. Но очевидно господин Фог беше от тези англичани, които не допускат дуели в родината си, но се дуелират в чужбина, щом става въпрос да защитят честта си.
В шест без петнадесет пътниците бяха на гарата, а влакът беше готов за заминаване.
Преди да се качи, господин Фог видя един чиновник и като се приближи към него, го запита:
— Приятелю, имаше ли днес в Сан Франциско някакви смутове?
— Имаше митинг, господине — отговори чиновникът.
— Но ми се струва, че забелязах известно вълнение по улиците.
— Това беше просто митинг, организиран преди изборите.
— Става въпрос за избор на главнокомандващ сигурно?
— Не, господине, за избор на мирови съдия.
След това Филиас Фог се качи във влака и той пое с пълна пара.
Глава 26. Експресният влак на Тихоокеанската железница
„От океан до океан“ — така казват американците и тези четири думи би трябвало да са главното наименование на „големия железен път“, който пресича Съединените американски щати по цялата ширина. Но всъщност Тихоокеанската железница се разделя на две: „Сентрал Пасифик“ между Сан Франциско и Огдън и „Юнион Пасифик“ между Огдън и Омаха. Оттам тръгват пет други линии, които редовно свързват Омаха с Ню Йорк.
Ню Йорк и Сан Франциско понастоящем са свързани от непрекъсната железопътна линия, дълга не по-малко от три хиляди седемстотин осемдесет и шест мили. Между Омаха и Тихия океан железопътната линия прекосява район, все още населяван от индианци и диви зверове. Това е обширна територия, която мормоните61 са започнали да колонизират около 1845 г., след като са били прогонени от щата Илинойс.
Някога при благоприятни условия за изминаването на разстоянието от Ню Йорк до Сан Франциско са били необходими шест месеца. Сега са необходими седем дни.
През 1862 г., въпреки противопоставянето на депутатите от Юга, които искали линията да минава по на юг, пътят на железницата е спрян между четиридесет и първия и четиридесет и втория паралел. Починалият наскоро президент Линкълн62 сам определил началната точка на новата пътна мрежа да е град Омаха в щата Небраска. Работата по нея започнала веднага с типичната американска предприемчивост, която не се отличава с излишна бюрократичност. Бързината на работниците с нищо не е навредила на доброто построяване на линията. В прерията напредвали с миля и половина на ден. Локомотив, движещ се по релсите, поставени предната вечер, прекарвал релсите за другия ден и веднага, щом бивали поставяни, минавал по тях.
Тихоокеанската железница се разклонява на няколко места към щатите Айова, Канзас, Колорадо и Орегон. След като напусне Омаха, минава покрай левия бряг на Плейт ривър до устието на северния й ръкав. Заобикаля Соленото езеро, стига до Солт Лейк Сити, столица на мормоните, продължава в долината Тайла, минава покрай американската пустиня, Сиера Невада и се спуска чак до Тихия океан, без трасето да надвишава при наклон сто и двадесет стъпки на хиляда, дори при прекосяването на Скалистите планини.
Такава беше тази дълга пътна артерия, която влаковете изминаваха за седем дни и която щеше да позволи на почитаемия Филиас Фог, или поне той така се надяваше, да се качи на 11-и в Ню Йорк на парахода към Ливърпул.
61
Основател на движението на мормоните е Джоузеф Смит, който, подлаган на преследвания от държавните власти, бил принуден да се мести от място на място, включително Къртланд, Охайо и Мисури. Понастоящем щатът Юта е населен от 70% мормони.
62
Ейбрахам (Абрахам) Линкълн (1809–1865) — 16-ият президент на САЩ (1860–1865). Изборът му за президент е повод за избухването на гражданската война в САЩ. След капитулацията на Юга е преизбран за президент. Няколко дни по-късно е убит от Дж. У. Бут.