След като обядваха, господин Фог, госпожа Ауда и техните придружители заеха отново местата си във вагона. Филиас Фог, младата жена, Фикс и Паспарту, удобно седнали, съзерцаваха разнообразния пейзаж пред очите си — буйни пенливи потоци, обширни поляни и планини се очертаваха на хоризонта. Понякога някое голямо стадо бизони, струпани в далечината, приличаше на подвижна дига. Тези безбройни преживни животни често създават непреодолими пречки за преминаването на влаковете. Случвало се е и хиляди от тези животни да стоят близо едно до друго върху линията в продължение на няколко часа. Тогава локомотивът е принуден да спре и да чака пътят да се освободи.
Така се случи и този път. Към три часа следобед едно стадо от десет-дванадесет хиляди животни препречи пътя. След като намали скоростта си, влакът опита да пробие огромната колона със специалната си шпора, но тя се оказа безсилна пред непробиваемата маса.
Тези преживни животни, бъфало, както ги наричат неправилно американците, си вървяха спокойно и от време на време измучаваха силно. Бяха по-едри от европейските бикове, с къси крака и опашки, с изпъкнали като гърбици мускулести вратове, с раздалечени рога, с дългокосместа козина по врата и плешките. Когато бизоните тръгнат в дадена посока, нищо не може да ги спре или отклони. Това е поток от жива плът, който никоя дига не би могла да удържи.
Пътниците, излезли по мостчетата, гледаха тази любопитна гледка. Но този, който може би бързаше най-много от всички, Филиас Фог, беше на мястото си и философски чакаше биволите да благоволят да освободят линията. Паспарту беше побеснял от закъснението, което това струпване на биволи пораждаше. Искаше му се да изпразни всичките си револвери по тях.
— Каква страна! — извика той. — Едни биволи да спират влакове и да се движат едва-едва, без да бързат, сякаш не пречат на движението! Дявол да го вземе! Иска ми се да зная дали господин Фог е предвидил и тази спънка в програмата си. Ах, този машинист, не смее да подкара машината направо през тези досадни животни!
Машинистът изобщо не се беше опитал да преодолее препятствието и бе постъпил разумно. Несъмнено би премазал първите биволи, атакувани от шпората на локомотива. Но колкото и мощен да бе локомотивът, скоро би спрял и несъмнено щеше да излезе от релсите, а влакът нямаше да може да продължи.
В осем часа влакът премина дефилетата на Хумболт Рейнджис, а в девет и половина навлезе в територията на Юта, областта на голямото Солено езеро, щата на мормоните.
Глава 27. Паспарту слуша с двадесет мили в час лекция за мормоните
През нощта на 5-и срещу 6 декември влакът пропътува около петдесет мили на югоизток. После измина още толкова на североизток, приближавайки все повече към Соленото езеро.
Към девет часа сутринта Паспарту излезе на мостчето, за да поеме глътка въздух. Времето беше студено, небето — сиво, но вече не валеше сняг. Слънчевият кръг, уголемен от мъглата, изглеждаше като огромна златна монета и Паспарту се бе заел да изчисли стойността й в лири стерлинги. И тогава появата на една доста странна личност го откъсна от полезното му занимание.
Тази личност, която се бе качила във влака на гара Елко, бе висок мъж, много мургав, с черни мустаци, черни чорапи, черна копринена шапка, черна жилетка, черен панталон, бяла вратовръзка и ръкавици от кожа. Приличаше на пастор. Той вървеше от единия край на влака до другия и на вратата на всеки вагон залепяше някаква бележка, написана на ръка.
Паспарту се приближи и прочете върху една от тези бележки, че почитаемият старейшина Уилям Хич, мормонски проповедник, ще се възползва от присъствието си във влак №48 и от единадесет часа на обяд ще изнесе лекция върху мормонството във вагон №117. Канеше всички заинтересовани джентълмени да се посветят в тайнството на религията на „Светците от последния ден“.
— Със сигурност ще отида — каза си Паспарту, който не знаеше нищо друго за мормоните, освен че в основата на мормонското общество стои многоженството.
Новината се разпространи бързо във влака, в който имаше около стотина пътници. От тях най-много тридесет бяха привлечени от лекцията и в единадесет часа бяха заели места във вагон №117. Паспарту беше на първия ред. Нито господарят му, нито Фикс бяха счели за нужно да се обезпокоят и да дойдат.
В уреченото време старейшината Уилям Хич стана и доста раздразнено, сякаш някой му беше противоречил още в самото начало, извика: