Както може да се предположи, тази история бе на дневен ред в Лондон и в цяла Англия. Хората разговаряха, спореха разпалено за или против възможностите полицията да успее. Не е учудващ фактът, че членовете на Реформаторския клуб обсъждат същия въпрос, още повече поради факта, че един от подуправителите на банката бе сред тях.
Почитаемият Готие Ралф не искаше да се съмнява в резултатите от разследванията и мислеше, че предложената награда особено трябва да усили старанието и съобразителността на агентите. Но неговият колега Андрю Стюарт далеч не споделяше това доверие. Разговорът продължи между тези джентълмени, които бяха седнали на масата за вист — Стюарт пред Фланаган, Фалентен пред Филиас Фог. По време на играта участниците в нея не разговаряха, но между отделните части разговорът се оживяваше все повече.
— Продължавам да твърдя — каза Андрю Стюарт, — че шансът е на страната на крадеца, който сигурно е много опитен човек!
— Хайде, де! — отговори Ралф. — Няма нито една страна, в която той да може да се скрие.
— И таз добра!
— Къде искате да отиде?
— Не зная — отговори Андрю Стюарт, — но в крайна сметка светът е достатъчно голям.
— Някога беше… — изрече полугласно Филиас Фог. А после, като поднесе картите към Томас Фланаган, добави: — Ваш ред е да сечете, господине.
Разговорът спря по време на играта. Но скоро Андрю Стюарт го поде отново, като каза:
— Как така някога! Да не би случайно светът да е станал по-малък?
— Несъмнено — отговори Готие Ралф. — Аз споделям мнението на господин Фог. Светът стана по-малък, тъй като сега може да се прекоси десет пъти по-бързо, отколкото преди сто години. И именно това ще доведе до по-бързи резултати от разследванията във връзка с това, за което говорехме.
— А също така ще направи по-лесно бягството на крадеца!
— Ваш ред е да играете, господин Стюарт! — каза Филиас Фог.
Но недоверчивият Стюарт не беше убеден и след като партията свърши, каза:
— Трябва да признаем, господин Ралф, че вие доста шеговито казахте, че светът се е смалил! Ето защо сега обиколка на света се прави за три месеца…
— Само за осемдесет дни — каза Филиас Фог.
— Всъщност, господа — добави Джон Съливан, — осемдесет дни, откакто откриха „Великата индийска железница“ в участъка между Ротал и Алахабад16, и ето как разпределя времето „Морнинг Кроникъл“:
| От Лондон до Суец през Мон Сени и Бриндизи, влак и пътнически кораб | 7 дни |
| От Суец до Бомбай, пътнически кораб | 13 дни |
| От Бомбай до Калкута, влак | 3 дни |
| От Калкута до Хонконг (Китай), пътнически кораб | 13 дни |
| От Хонконг до Йокохама (Япония), пътнически кораб | 6 дни |
| От Йокохама до Сан Франциско, пътнически кораб | 22 дни |
| От Сан Франциско до Ню Йорк, железница | 7 дни |
| От Ню Йорк до Лондон, влак и пътнически кораб | 9 дни |
| Общо | 80 дни |
— Да, осемдесет дни! — извика Андрю Стюарт, който по невнимание взе карта с коз. — Но като не се вземат предвид лошото време, променливите ветрове, корабокрушенията, излизането извън релси…
— Всичко е предвидено — отговори Филиас Фог, като продължи да играе, защото този път разговорът не спираше по време на играта.
— Дори и ако индийците или индианците задигнат релсите! — извика Андрю Стюарт. — Дори ако спират влаковете, ограбват вагоните, скалпират пътниците!
— Всичко е предвидено — потвърди Филиас Фог, който заигра с открити карти и добави: — Два коза.
Докато събираше картите, Андрю Стюарт, чийто ред беше да играе, каза:
— На теория имате право, господин Фог, но на практика…
— На практика също, господин Стюарт.
— Бих искал да видя как ще го направите.
— От вас зависи. Да заминем заедно.
— Опазил ме Господ! — извика Стюарт. — Но бих се обзаложил на четири хиляди лири (100 000 франка), че подобно пътуване, извършено при тези условия, е невъзможно.
— Напротив, твърде възможно е — отговори господин Фог.
— Е, добре, направете го!
— Около света за осемдесет дни?
— Да.
— Нямам нищо против.
— Кога?
— Веднага.
— Това е лудост! — извика Андрю Стюарт, който започваше да се засяга от настойчивостта на партньора си. — Хайде. По-добре да играем.
— Тогава раздайте отново — отговори Филиас Фог, — тъй като картите са раздадени неправилно.
Андрю Стюарт трескаво взе картите. После изведнъж ги остави на масата и каза:
— Е, добре, господин Фог, да, аз залагам четири хиляди лири!…
— Скъпи ми Стюарт — каза Фалентен, — успокойте се. Това е несериозно.
— Щом казвам, че се обзалагам — отговори Андрю Стюарт, — това винаги е сериозно.