Голямото солено езеро е дълго около седемдесет мили и е широко около тридесет и пет. То е разположено на три хиляди и осемстотин стъпки надморска височина. Рибата не може да живее там. Попадналите в него риби от други притоци умират веднага. Но не е вярно, че плътността на водите му е такава, че човек не може да се гмурне.
Земите около езерото са старателно обработени, тъй като мормоните са добри земеделци: чифлици и обори за домашни животни, ниви, засети с жито, царевица, сорго64, тучни ливади, навсякъде живи плетове от диви рози, горички от акации и млечка. Ето така би изглеждала тази местност шест месеца по-късно. Но сега земята бе покрита от тънка снежна покривка.
В два часа пътниците слязоха на гара Огден. Тъй като влакът щеше да замине чак в шест часа, господин Фог, госпожа Ауда и двамата им придружители имаха време да отидат в Града на светците65 по малката странична линия, която тръгва от гара Огдън. Два часа бяха достатъчни, за да посетят този напълно американски град, построен по модела на всички градове в Щатите, големи шахматни дъски с дълги прави линии, потънали в „печалната тъга на правите ъгли“, както казва Виктор Юго. Основателят на Града на светците не бе изневерил на необходимостта от симетрия, типична за англосаксонците. В тази странна страна, където хората със сигурност не са дорасли за институциите си, всичко се строи и извършва „направо“ — и градовете, и къщите, и глупостите.
В три часа пътниците се разхождаха по улиците на града. Почти не видяха църкви, но като паметник се издигаше къщата на „пророка“, съдебната палата и оръжейната палата. Къщите бяха от синкави тухли с тераси и веранди, заобиколени от градини с редици акации и палми. Стена от глина и камъни, построена през 1853 г., опасваше града. На главната улица, където беше пазарът, се издигаха няколко хотела със знамена, измежду които и хотел „Солт Лейк Сити“.
Господин Фог и придружителите му забелязаха, че градът не е много населен. Улиците бяха почти пусти с изключение на тези около храма, до който те достигнаха, след като минаха през няколко квартала с дъсчени огради. Жените бяха доста, а това е лесно обяснимо със странното устройство на мормонските семейства. Все пак не бива да се мисли, че всички мормони са многоженци. Всеки е свободен, но е добре да се отбележи, че главно жителките на Юта държат да бъдат омъжени, тъй като съгласно религията им мормонското небе не предлага блаженство на неомъжените жени. Тези бедни създания не изглеждаха нито богати, нито щастливи. Някои от тях, несъмнено най-богатите, носеха жакети от черна коприна с баста на кръста, наметнати от изключително скромни шалове и качулки. Останалите бяха облечени в басма.
Паспарту, в качеството си на „посветен“, гледаше не без известна уплаха мормонките, няколко от които имаха задължението да осигуряват щастието на един-единствен мормон. Със здравия си разум той съжаляваше най-вече съпруга. Струваше му се ужасно да трябва да водиш толкова много жени сред превратностите на живота, така групово да ги водиш към мормонския рай, с възможността да останеш с тях вечно и със славния Смит, който сигурно бе единствената гордост на това блажено място. Той категорично не се чувстваше призван за това и му се струваше, а може и да се лъжеше, че жителките на Лейк Сити му хвърляха леко обезпокоителни погледи.
За щастие престоят в Града на светците нямаше да трае дълго. В четири часа без няколко минути пътниците отново се събраха на гарата и заеха местата си във вагоните. Чу се свирка, но точно когато колелата на локомотива се задвижиха по релсите и влакът леко потръгна, някой извика: „Спрете! Спрете!“
Един влак не се спира просто така. Джентълменът, който крещеше, очевидно беше някой закъснял мормон. Той тичаше като луд. За негово щастие гарата нямаше нито врати, нито огради. Така че той се втурна към линията, скочи на първото стъпало на последния вагон и задъхано се свлече на една пейка във влака.
Паспарту, който развълнувано проследи това бягане, отиде да види отблизо закъснелия и живо се заинтересува, когато разбра, че този гражданин на Юта се е решил да бяга след семейна свада.
Когато мормонът успя да си поеме въздух, Паспарту се осмели да го запита учтиво колко жени има. По него самия и по начина, по който беше избягал, можеше да се съди, че има поне двадесетина.
— Една, господине! — отговори мормонът, като вдигна ръце към небето. — Една, но и тя е достатъчна!
64
Сорго — захарна метла; като културни растения се отглеждат обикновено (зърнесто) сорго — за фураж (зърното съдържа белтъци, въглехидрати и мазнини), захарна метла — за фураж, сиропи и др., техническа метла — за направа на метли и четки, и суданка — ценен фураж.