Глава 28. Паспарту не успява да наложи езика на разума
След като напусна Солт Лейк и гара Огдън, влакът пътува около един час на север, до реката Уебър. От Сан Франциско до тук той беше изминал около деветстотин мили. След това пое на изток през неравния терен на планината Уосач. Именно в тази област, между планината и Скалистите планини66, американските инженери е трябвало да се справят с най-големи трудности. Така субсидирането от щатското правителство в тази отсечка е достигнало четиридесет и осем хиляди долара на миля, а в равнинната част е било само шестнадесет хиляди долара. Но инженерите, така както е било решено, не са насилили природата, не са злоупотребили с нея, заобиколили са препятствията и са прокопали само един тунел, дълъг четиринадесет хиляди стъпки, по цялата й дължина до долината.
При Соленото езеро трасето достига най-високата си точка. След това то плавно се спуска към долината на Битъркрийк и отново се изкачва до вододела на Атлантическия и Тихия океан. Имаше доста потоци в тази планинска местност. Трябваше да преминат по мостчетата над Мъди, Грийн и други. Колкото повече приближаваше целта, толкова по-нетърпелив ставаше Паспарту. Фикс пък искаше час по-скоро да напусне тази трудна местност. Боеше се от закъсненията, опасяваше се от злополуки и бързаше дори повече от Филиас Фог да стъпи на английска земя!
В десет часа вечерта влакът спря на гара Форт Брайджър и потегли почти мигновено. След двадесет мили навлезе в щата Уайоминг — бивш Дакота — и следваше долината на Битъркрийк, откъдето водят началото си част от водите, образуващи хидрографската система на Колорадо.
На другия ден, 7 декември, влакът спря за четвърт час на гара Грийн ривър. През нощта бе паднал доста сняг. Но тъй като беше примесен с дъжд, се бе стопил наполовина и не можеше да попречи на движението на влака. При все това Паспарту не спря да се тревожи, тъй като натрупването на снега щеше да доведе до затъването на колелата на вагоните и щеше се провали цялото пътуване.
„Ама каква идея му е дошла на моя господар — казваше си той — да пътува през зимата! Не можа ли да изчака хубавото време, за да има по-големи шансове?“
Но докато почтеният младеж се занимаваше със състоянието на небето и падането на температурата, госпожа Ауда изпитваше по-силни страхове, които произтичаха от друг повод.
Няколко пътници бяха слезли от вагона им и се разхождаха на перона на гара Грийн ривър и чакаха потеглянето на влака. Впрочем през прозореца младата жена разпозна измежду тях полковник Стамп У. Проктър, онзи американец, който така грубо се бе отнесъл с Филиас Фог по време на митинга в Сан Франциско. Госпожа Ауда не искаше да бъде забелязана и се отдръпна назад.
Това обстоятелство много впечатли младата жена. Тя се бе привързала към човека, който, колкото и студен да беше, доказваше всеки ден предаността си към нея. Тя без съмнение не разбираше цялата дълбочина на чувството, което й вдъхваше нейният спасител, и все още наричаше това чувство признателност, но това беше нещо много повече, без тя самата да осъзнава. Ето защо сърцето й се сви, когато позна грубиянина, на когото рано или късно господин Фог щеше да потърси сметка за поведението му. Очевидно случайността бе довела в този влак и полковник Проктър. Но най-важното беше, че е тук и че трябва на всяка цена да се попречи на Филиас Фог да го забележи.
Когато влакът потегли, госпожа Ауда се възползва от един момент, в който господин Фог спеше, и запозна Фикс и Паспарту със ситуацията.
— Този Проктър е във влака! — извика Фикс. — Е, добре, успокойте се, госпожо. Преди да си има работа с господина… с господин Фог, ще си има работа с мен! Струва ми се, че при цялата тази работа аз бях обиден най-вече!
— А и аз ще се заема с него — добави Паспарту. — Какво от това, че е полковник.
— Господин Фикс — продължи госпожа Ауда, — господин Фог няма да се остави да бъде отмъстен от друг. Той е мъж и каза, че ще се върне в Америка, за да открие този, който го е обидил. Така че, ако види полковник Проктър, ние няма да можем да предотвратим срещата, която може да доведе до ужасни последици. Така че не бива да го вижда.
— Имате право, госпожо — отговори Фикс, — една среща може да провали всичко. Победител или победен, но господин Фог ще закъснее и…
— И — добави Паспарту — това ще е от полза за господата от Реформаторския клуб. След четири дни ще бъдем в Ню Йорк! Ако през тези четири дни господарят ми не напуска вагона си, можем да се надяваме, че случайността няма да го изправи срещу проклетия американец, господ да го убие! Но ние ще успеем да му попречим…
66
Планинска верига в САЩ и Канада, част от източния пояс на Кордилерите. Дължина около 3200 км, широчина до 700 км. Височина до 4399 м (връх Елбърт). От Скалистите планини извират Мисури, Колорадо, Рио Гранде, Снейк, Арканзас и др.