При повторното изсвирване той потегли напред. Ускори ход. Скоро скоростта стана ужасяваща. Не се чуваше нищо друго освен свистенето на локомотива. Буталата правеха двадесет хода в секунда. Осите на колелата пушеха в кутиите с масло. Чувстваше се, така да се каже, че вследствие на голямата скорост от сто мили час влакът вече не се допираше до релсите. Скоростта убиваше тежината.
И влакът премина! Като светкавица! Мостът изобщо не се видя. Влакът скочи от единия бряг на другия и машинистът успя да спре машината едва пет мили след гарата.
Влакът едва премина реката и мостът, напълно разрушен, шумно се сгромоляса в бързите води на Медисин Боу.
Глава 29. Как някои неща се случват само в американските железници
Същата вечер влакът продължаваше пътуването си безпрепятствено. Мина покрай крепостта Саудерс, навлезе в прохода Кайен и достигна до прохода Евънс. На това място железопътната линия достигаше най-високата точка от трасето си, на осем хиляди и деветдесет и една стъпки над нивото на океана. Сега вече на пътниците им оставаше само да се спуснат до Атлантическия океан по безкрайните, равни полета.
Там се намираше главната линия към Денвър, главния град на Колорадо. Този район е богат на златни и сребърни залежи и вече около петдесет хиляди жители се бяха установили там.
До този момент бяха изминали хиляда триста осемдесет и две мили от Сан Франциско за три денонощия. Според предвижданията четири денонощия щяха да са достатъчни, за да се стигне до Ню Йорк. Филиас Фог се движеше според разписанието си.
Река Лоджпол Крийк течеше успоредно с железопътната линия и следваше в права линия общата граница на щата Уайоминг и щата Колорадо. В единадесет часа навлязоха в Небраска, минаха покрай Седжуик и стигнаха до Джулсбърг, разположен на южния ръкав на река Плейт.
Тук откриха „Юнион Пасифик роуд“ на 23 октомври 1867 г. под ръководството на главен инженер генерал Дж. М. Додж. Там спряха двата мощни локомотива с девет вагона с гости, измежду които и вицепрезидентът — господин Томас С. Дюран. Отекваха възторжени викове. Сиукси представиха индианска война. Гръмна заря. Тук се отпечата на подвижна печатница първият брой на „Рейлуей Пайниър“. Така бе отбелязано откриването на тази голяма железопътна линия, плод на прогреса и цивилизацията, прокарана през пустинята и предназначена да свърже градове, които вече не съществуваха. Свирката на локомотива, по-мощна и от лирата на Амфион68, щеше скоро да предизвика изникването им от американската земя.
В осем часа сутринта задминаха крепостта Макферсън. Триста петдесет и седем мили я деляха от Омаха. Железопътната линия следваше левия бряг на капризно лъкатушещия южен ръкав на река Плейт. В девет часа пристигнаха във важния град Норт Плейт, построен между двата ръкава на голямата река, които се събираха в едно — голям приток, който се влива в Мисури малко след Омаха.
Сто и първият меридиан беше преминат.
Господин Фог и придружителите му продължаваха играта си. Никой от тях не се оплакваше от дългия път, не се оплакваше и „морът“. В началото Фикс бе спечелил няколко лири, които сега губеше. Той се бе пристрастил към играта не по-малко от господин Фог. Тази сутрин късметът спохождаше джентълмена. Козовете бяха все в ръцете му. По едно време, след като бе обмислил един хитър ход и се канеше да играе пика, зад него се чу глас:
— Аз бих играл каро…
Господин Фог, госпожа Ауда, Фикс вдигнаха глава. До тях стоеше полковник Проктър.
Стамп У. Проктър и Филиас Фог се познаха веднага.
— А! Вие сте англичанинът — извика полковникът, — вие искате да играете пика!
— И ще играя — отговори сухо Филиас Фог и подаде десетка пика.
— Аз пък бих играл каро — отговори полковник Проктър раздразнено.
И като посегна да вземе изиграната карта, той добави:
— Нищо не разбирате от тази игра.
— Може да съм по-ловък на друга игра — каза Филиас Фог и стана.
— От вас зависи да опитате, сине на Джон Бул69! — отговори грубиянинът.
Госпожа Ауда бе пребледняла. Сърцето й лудо заби. Тя беше сграбчила ръката на Филиас Фог, който леко я отблъсна. Паспарту беше готов да се нахвърли върху американеца, който гледаше противника си възможно най-презрително. Но Фикс стана, пристъпи към полковника и му каза:
— Забравяте, че с мен си имате работа, господине. С мен, когото не само обидихте, но и ударихте!
— Господин Фикс — каза господин Фог, — моля ви за извинение, но това засяга само мен. Твърдейки, че е погрешно да се играе пика, полковникът ме нагруби отново и ще ми плати за това.
69
Джон Бул е измислен герой от Джон Арбътнот през 1712 г. и популяризиран най-напред от британските печатари и илюстратори. Образът на Бул се пренася и в Америка. Олицетворява се с образа на типичния англичанин.