— Когато и където пожелаете — отговори американецът — и с каквото оръжие пожелаете.
Госпожа Ауда напразно се опита да задържи господин Фог. Инспекторът не успя да прехвърли нещата върху себе си. Паспарту искаше да изхвърли полковника през вратата, но господарят му го спря със знак. Филиас Фог напусна вагона и американецът го последва.
— Господине — каза господин Фог на противника си, — много бързам да се върна в Европа и всяко закъснение би попречило на намеренията ми.
— Е, добре! Какво ме интересува това? — отговори полковник Проктър.
— Господине — поде учтиво господин Фог, — след срещата ни в Сан Франциско имах намерение да се върна и да ви намеря в Америка, след като уредя нещата си на Стария континент.
— Наистина ли?
— Защо не си определим среща след шест месеца?
— Защо след шест месеца?
— Казвам шест месеца — отговори господин Фог — и ще бъда точно тогава на срещата.
— Дрън-дрън! — извика Стамп У. Проктър. — Веднага или никога.
— Добре — отговори господин Фог. — В Ню Йорк ли отивате?
— Не.
— В Чикаго?
— Не.
— В Омаха?
— Все едно! Знаете ли Плъм Крийк?
— Не — отговори господин Фог.
— Това е следващата гара. Влакът ще бъде там след един час. Има престой от десет минути. За десет минути можем да разменим няколко изстрела.
— Добре — отговори господин Фог. — Ще сляза в Плъм Крийк.
— А мисля, че и там ще останете! — добави американецът с безподобно нахалство.
— Кой знае, господине? — отговори господин Фог и се прибра във вагона си, равнодушен както винаги.
Джентълменът се зае да успокоява госпожа Ауда, като й каза, че човек не бива да се бои от самохвалковци. После помоли Фикс да му бъде секундант в предстоящия двубой. Фикс не можа да откаже и Филиас Фог спокойно продължи прекъснатата игра, като изигра пика съвършено спокойно.
В единадесет часа свирката на локомотива оповести наближаването на гара Плъм Крийк. Господин Фог стана и, последван от Фикс, отиде на мостчето. Паспарту го придружаваше и носеше чифт револвери. Госпожа Ауда остана във вагона смъртнобледа.
В този миг вратата на другия вагон се отвори и полковник Проктър също се появи на мостчето, следван от неговия секундант, също янки. Но точно когато двамата противници щяха да слязат на перона, дотича кондукторът и им извика:
— Не слизайте, господа.
— И защо? — попита полковникът.
— Закъсняваме с двадесет минути и влакът няма да спира.
— Но аз трябва да се дуелирам с господина.
— Съжалявам — отговори служителят, — но тръгваме незабавно. Ето го и звънеца!
И наистина звънецът удари и влакът потегли. Отново.
— Наистина съжалявам, господа — каза тогава кондукторът. — При всички други обстоятелства бих ви направил услуга. Но в крайна сметка, тъй като нямахте време да се дуелирате тук, какво ви пречи да се дуелирате по пътя?
— Тази идея може би няма да допадне на господина — каза подигравателно полковникът.
— Напълно ми допада — отговори Филиас Фог.
— Наистина сме в Америка — помисли Паспарту — и кондукторът е първокласен джентълмен!
И Паспарту последва господаря си.
Двамата противници, двамата секунданти, предшествани от кондуктора, отидоха, от вагон на вагон, на края на влака. В последния вагон имаше не повече от десетина пътници. Кондукторът ги попита дали имат нещо против да освободят мястото за двамата джентълмени, които имаха уговорен дуел.
Е, как! Пътниците се зарадваха, че ще са от полза на двамата джентълмени, и се оттеглиха по мостчетата.
Този вагон, дълъг около петдесет стъпки, бе напълно подходящ за целта. Двамата противници можеха да вървят един срещу друг между седалките и да се прицелват един в друг. Никога условията за един дуел не са били уреждани така лесно. Господин Фог и полковник Проктър, и двамата с по два револвера, влязоха във вагона. Секундантите им, останали отвън, затвориха вратата след тях. При първото изсвирване на локомотива те трябваше да започнат стрелбата… После, след две минути, щяха да изнесат от вагона това, което е останало от тях.
Наистина нищо по-просто от това! Дори беше толкова просто, че Фикс и Паспарту имаха чувството, че сърцата им ще се пръснат.
Очакваха локомотивът да изсвири, когато изведнъж се чуха дивашки викове. Те се смесиха с изстрели, но не идваха от вагона на дуелиращите се. Напротив, тези изстрели идваха от другия край и в целия влак. Чуваха се викове на ужас.
С револвери в ръце полковник Проктър и господин Фог излязоха незабавно от вагона и се втурнаха напред, където все по-силно отекваха изстрели и викове.