Те бяха разбрали, че влакът е нападнат от банда сиукси.
Това не се случваше за първи път. Смелите индианци често спираха влакове. Както обикновено, без да чакат влакът да спре, стотина от тях се бяха покачили по стъпалата и се бяха покатерили по вагоните като клоуни на гърба на кон.
Сиуксите имаха пушки. От тях идваха гърмежите, на които пътниците, почти всички въоръжени, отвръщаха с изстрели от револвери. Най-напред индианците се бяха спуснали към локомотива. Машинистът и огнярят бяха полупребити с тояги. Един сиукски вожд искаше да спре машината, но тъй като не знаеше как става това, така отвори клапата на парата, вместо да я затвори, че влакът се понесе със страшна скорост.
В същото време сиуксите бяха нападнали вагоните. Индианците бягаха като бесни маймуни по покривите, удряха вратите на вагоните и се биеха с пътниците. Багажното отделение бе разбито и ограбено, колетите бяха изхвърлени навън. Виковете и изстрелите не секваха.
Но пътниците се бранеха смело. Някои вагони, здраво барикадирани, устояваха на нападението като същински подвижни крепости, носени със сто мили в час.
От началото на атаката госпожа Ауда се държеше смело. С револвер в ръка тя се бранеше храбро, като стреляше през счупените стъкла, щом й се мерне някой дивак. Около двадесет смъртно ранени сиукси бяха паднали на линията и колелата на вагоните смазваха като червеи тези, които падаха на релсите.
Няколко пътници, сериозно ранени от куршумите или тоягите, стенеха по седалките.
Трябваше да се направи нещо. Тази битка продължаваше вече десет минути, а влакът не спираше. Всъщност гарата на крепост Кърней се намираше на не повече от две мили. Там имаше американски войскови части, но ако я подминеха, между крепостта Кърней и следващата гара сиуксите щяха да са господари на влака.
Кондукторът се биеше до господин Фог, когато един куршум го повали. Падайки, той извика:
— Изгубени сме, ако влакът не спре до пет минути!
— Ще спре! — каза Филиас Фог, който искаше да скочи от вагона.
— Стойте, господине — извика му Паспарту. — Оставете на мен!
Филиас Фог нямаше време да спре смелия младеж, който отвори една вратичка, без да бъде видян от индианците, и се плъзна под вагона. И докато битката продължаваше, докато куршумите свистяха над главата му, гъвкав и пъргав като клоун, се промъкваше под вагоните, залавяше се за веригите, помагаше си с лостовете на спирачките, с напречните свръзки. С чудна ловкост се прехвърляше от вагон на вагон и така достигна до предната част на влака. Никой не го беше видял, а и нямаше как да го види.
Там, като висеше на една ръка между вагона за багажа и тендера, той откачи предпазните вериги. Но колкото и силно да се протягаше, той никога не би могъл за развинти куплата, която свързваше вагона с локомотива, ако едно раздрусване на влака не я откачи. И така влакът, откачен, остана полека-лека назад, а локомотивът продължи с бясна скорост.
Носен от придобитата скорост, влакът се движи още няколко минути, но спирачките във вагоните бяха затегнати и той най-накрая спря на по-малко от сто крачки от гара Кърней.
Там войниците, привлечени от изстрелите, дотичаха бързо. Сиуксите не ги очакваха и преди влакът напълно да спре, цялата банда беше избягала.
Но когато пътниците се преброиха на гарата, те установиха, че няколко души не отговарят на повикването, измежду които и смелият французин, чиято самоотверженост ги бе спасила.
Глава 30. Филиас Фог просто изпълнява дълга си
Трима пътници, в това число и Паспарту, бяха изчезнали. Убити ли бяха в битката? Сиуксите ли ги бяха пленили? Още не се знаеше.
Имаше много ранени, но нито един от тях смъртоносно. Един от най-сериозно ранените беше полковник Проктър, който се беше сражавал храбро, но беше повален от куршум в слабините. Той бе пренесен на гарата заедно с други пътници, чието състояние изискваше незабавни грижи.
Госпожа Ауда бе спасена. Филиас Фог, който не бе пестил усилия, нямаше и драскотина. Фикс беше ранен в ръката, но много леко. Паспарту обаче липсваше и от очите на младата жена капеха сълзи.
Всички пътници бяха напуснали влака. Колелата на вагоните бяха изцапани с кръв. По лостовете и спиците висяха безформени парчета месо. Надалеч в бялото поле личаха дълги червени следи. И последните индианци изчезваха на юг.
Господин Фог стоеше неподвижен със скръстени ръце. Трябваше да вземе важно решение. Госпожа Ауда беше близо до него и го гледаше, без да казва нищо… Той разбра този поглед. Ако прислужникът му беше пленен, не трябваше ли да рискува всичко, за да го избави от индианците?…