— Ще го открия жив или мъртъв — каза той на госпожа Ауда.
— Ах! Господине… господин Фог! — извика младата жена, сграбчи ръцете на спътника си и ги обля в сълзи.
— Жив! — добави господин Фог. — Ако не губим дори и минута!
С това свое решение Филиас Фог правеше пълна саможертва. Току-що бе оповестил разоряването си. Ако закъснееше с един ден, щеше да изпусне парахода към Ню Йорк. Облогът му беше безвъзвратно изгубен. Но пред мисълта „Това е мой дълг!“ той не се бе поколебал изобщо.
Капитанът, командващ крепостта Кърней, беше там. Войниците му — около стотина на брой — бяха в отбранителна позиция, в случай че сиуксите атакуват направо гарата.
— Господине — каза господин Фог на капитана, — трима пътници са изчезнали.
— Мъртви ли са? — попита капитанът.
— Мъртви или пленени — отговори Филиас Фог. — Трябва да проверим това. Възнамерявате ли да преследвате сиуксите?
— Това е много трудно, господине — каза капитанът. — Тези индианци могат да бягат и до Арканзас! Не мога да изоставя крепостта, която ми е поверена.
— Господине — поде Филиас Фог, — става въпрос за живота на трима души.
— Така е, но мога ли да рискувам живота на петдесет души, за да спася трима?
— Не знам дали можете, господине, но сте длъжен да го направите.
— Господине — отговори капитанът, — никой тук не трябва да ми казва какъв е моят дълг.
— Добре — студено каза Филиас Фог. — Ще отида сам!
— Вие ли, господине! — извика Фикс, който се бе приближил. — Да преследвате индианците сам?
— А нима искате да оставя този клетник да загине? Този, на когото всички тук дължат живота си? Отивам.
— Добре, но няма да отидете сам! — извика капитанът развълнуван, въпреки волята си. — Не! Вие сте смел човек!… Тридесет доброволци! — добави той, като се обърна към войниците.
Всички заедно пристъпиха напред. Капитанът трябваше само да избере измежду тези смели мъже. Той посочи тридесет войници, начело на които застана един възрастен сержант.
— Благодаря, капитане! — каза господин Фог.
— Ще ми позволите ли да ви придружа? — попита Фикс.
— Постъпете както желаете, господине — отговори му Филиас Фог. — Но ако искате да ми направите услуга, останете с госпожа Ауда. Ако с мен се случи нещо…
Внезапна бледност покри лицето на полицейския инспектор. Да се отдели от човека, когото беше преследвал неотлъчно толкова упорито! Да го остави да се изложи на такава опасност в пустинята! Фикс внимателно се вгледа в джентълмена и въпреки всичко, въпреки предубежденията си и битката, която се водеше в него, той сведе очи пред този спокоен и честен поглед.
— Ще остана — каза той.
Малко след това господин Фог стисна ръката на младата жена. После, след като й повери ценната си пътническа чанта, тръгна със сержанта и малката група войници.
Но преди да тръгнат, той каза на войниците:
— Приятели, давам ви хиляда лири, ако спасим пленниците!
Беше малко след дванадесет на обяд.
Госпожа Ауда се оттегли в една стая на гарата и там, сама, чакаше и мислеше за Филиас Фог, за неговото непресторено и голямо благородство. Господин Фог беше пожертвал състоянието си, а сега рискуваше и живота си, без да се колебае, от чувство за дълг, без много приказки. В нейните очи Филиас Фог беше истински герой.
Инспектор Фикс не мислеше така и не можеше да сдържи вълнението си. Той трескаво се разхождаше по перона на гарата. За един миг той беше покорен от Филиас Фог, но сега възвръщаше собствените си мисли. След като Фог тръгна, той разбра каква глупост е извършил, като го е оставил сам. Какво! Този човек, когото следеше по целия свят, го бе склонил да се разделят! Природата му взимаше връх и той се обвиняваше, упрекваше, сякаш беше директорът на главната полиция, който мъмри някой наивно постъпил агент.
„Какъв съм глупак! — мислеше си той. — Сигурно другият му е казал кой съм! Той тръгна и няма да се върне! Къде да го търся сега? Но как можах да се оставя да ме заслепят така, мен, Фикс, със заповед за арестуването му в джоба! Истински глупак съм!“
Така разсъждаваше полицейският инспектор и според него часовете минаваха изключително бавно. Не знаеше какво да прави. В определени моменти му се искаше да каже всичко на госпожа Ауда. Но знаеше как ще приеме това младата жена. Какво да прави? Изкушаваше се да тръгне след Фог през тези бели полета! Струваше му се, че може да го открие. Стъпките все още личаха в снега!… Но скоро всички отпечатъци се заличиха.
Фикс се обезкуражи. Изпита непреодолимо желание да изостави всичко. Впрочем точно сега му се удаваше случай да напусне гара Кърней и да продължи това злополучно пътуване.