Капитанът, крайно загрижен, не знаеше какво да прави. Да изпрати ли втори отряд в помощ на първия? Да пожертва ли нови хора с толкова малка надежда да се спасят пожертваните преди това? Но той не се колеба дълго, повика един от лейтенантите си и му нареди да изпрати разузнавачи на юг. И тогава изведнъж се чуха изстрели. Това сигнал ли беше? Войниците напуснаха крепостта и на около половин миля видяха малка група да наближава в стройни редици.
Господин Фог беше начело, а до него вървяха Паспарту и другите двама пътници, измъкнати от ръцете на сиуксите.
На десет мили южно от Кърней се бе състояла битка. Малко преди отрядът да пристигне, Паспарту и двамата му спътници вече се сражавали с пазачите си и Паспарту повалил трима с юмрук, когато господарят му и войниците се притекли на помощ.
И така всички, спасители и спасени, бяха посрещнати с радостни викове. Филиас Фог разпредели обещаната награда между войниците, а Паспарту не без основание си повтаряше:
— Със сигурност струвам доста пари на господаря си, трябва да призная!
Фикс гледаше господин Фог, без да пророни дума, и би било трудно да се опишат мислите, които бушуваха в него. А госпожа Ауда бе хванала ръката на джентълмена и я стискаше в своите ръце, без да може и дума да каже!
Още с пристигането си Паспарту бе потърсил влака на гарата. Той мислеше, че ще е там, готов да отпътува към Омаха, и се надяваше, че все още могат да наваксат изгубеното време:
— Влакът! Влакът! — извика той.
— Замина — отговори Фикс.
— А следващият кога е?
— Чак довечера.
— Ах! — каза само невъзмутимият джентълмен.
Глава 31. Инспектор Фикс е сериозно загрижен за интересите на Филиас Фог
Филиас Фог закъсняваше с двадесет часа. Паспарту, който, без да иска, бе станал причина за това закъснение, беше отчаян. Той бе разорил господаря си!
В този момент инспекторът се приближи към господин Фог и го погледна право в лицето:
— Наистина ли бързате толкова много, господине? — попита го той.
— Наистина — отговори Филиас Фог.
— Да повторим — продължи Фикс. — Държите да бъдете в Ню Йорк на 11-и, преди девет часа вечерта, когато заминава параходът към Ливърпул?
— Много държа.
— А ако пътуването ви не беше прекъснато от това нападение на индианците, вие щяхте да пристигнете в Ню Йорк на 11-и сутринта?
— Да, дванадесет часа по-рано от парахода.
— Добре. Значи закъснявате с двадесет часа. Разликата между двадесет и дванадесет е осем. Трябва да наваксате осем часа. Искате ли да опитате да го направите?
— Пеш ли? — попита господин Фог.
— Не, с шейна — отговори Фикс, — с платноходна шейна. Един човек ми предложи това превозно средство.
Това беше човекът, който бе заговорил полицейския инспектор през нощта и чието предложение Фикс бе отхвърлил.
Филиас Фог не отговори на Фикс. Но след като Фикс му показа въпросния човек, който се разхождаше пред гарата, джентълменът се запъти към него. След това Филиас Фог и американецът на име Мъдж влязоха в една колиба в подножието на крепостта Кърней.
Там господин Фог огледа едно доста странно превозно средство — рамка върху две издигнати в предната си част греди, приличаща на шейна, върху която пет или шест души можеха да седнат. Отпред се издигаше нещо като висока мачта с огромно платно. Тази мачта бе здраво прикрепена с железни кабели и към нея беше завързано метално въже, което служеше да се изпъва друго голямо платно отпред. Подвижно кормило, което се намираше в задната част, служеше за управляване на шейната.
Това беше шейна, пригодена за превоз. През зимата по заснежените полета, когато влаковете са спрени от обилните снеговалежи, шейните изминават изключително бързо разстоянието от една гара до друга. Те имат много платна, повече дори от състезателна лодка, и при попътен вятър се носят по заснежените полета с бързина, ако не по-голяма, то поне равна на скоростта на експресите.
Господин Фог и собственикът на тази наземна лодка се спазариха набързо. Духаше силен западен вятър. Снегът беше твърд и Мъдж обещаваше, че за няколко часа ще отведе господин Фог до гарата на Омаха. Там имало по-чести влакове, а линиите, които водят към Чикаго и Ню Йорк, били повече. Беше възможно да се навакса закъснението. Така че нямаше време за колебание.
Тъй като не искаше да излага госпожа Ауда на подобно мъчително пътуване на открито, защото студът щеше да стане още по-непоносим от скоростта, Филиас Фог й предложи да остане на грижите на Паспарту на гарата в Кърней. Почтеният младеж щеше да се наеме да заведе младата жена в Европа по по-добър път и при по-приемливи условия.