— Така да бъде! — каза господин Фог. После се обърна към колегите си: — Имам двадесет хиляди лири (500 000 франка), депозирани при братята Баринг. Залагам ги доброволно…
— Двадесет хиляди лири! — извика Джон Съливан. — Двадесет хиляди лири, които може да загубите заради някакво непредвидено забавяне!
— Непредвидимостта не съществува — отговори просто Филиас Фог.
— Но, господин Фог, този срок от осемдесет дни е изчислен като минимално време!
— Дори и минималното време, употребено както трябва, е достатъчно за всичко!
— Но, за да не го просрочите, вие буквално трябва да скачате от влаковете в корабите и от корабите във влаковете!
— Буквално ще скачам.
— Хубава шега!
— Един порядъчен англичанин никога не се шегува, когато става дума за нещо толкова сериозно, колкото един облог — отговори Филиас Фог. — Обзалагам се на двадесет хиляди лири с този, който иска аз да обиколя света за осемдесет дни, или хиляда деветстотин и двадесет часа, или сто и петнадесет хиляди и двеста минути. Приемате ли?
— Приемаме — отговориха господата Стюарт, Фалентен, Съливан, Фланаган и Ралф, след като се разбраха помежду си.
— Добре — каза господин Фог. — Влакът от Дувър заминава в осем и четиридесет и пет. Ще хвана него.
— Още тази вечер? — попита Стюарт.
— Още тази вечер — отговори Филиас Фог. — Значи — добави той, като направи справка с едно джобно календарче, — тъй като днес е 2 октомври, аз трябва да се върна в Лондон, в този салон на Реформаторския клуб дори, в събота, на 21 декември в осем и четиридесет и пет вечерта. В противен случай двадесетте хиляди лири, които съм депозирал при братята Баринг, ще ви принадлежат наистина, господа. Ето чек за тази сума.
На място бе съставен и подписан от шестимата заинтересовани протокол за облога. Филиас Фог не трепна. Той със сигурност не се беше обзаложил, за да спечели, и бе заложил тези двадесет хиляди лири, а това бе половината от неговото състояние, защото предвиждаше, че може би щеше да е необходима останалата половина, за да доведе до успешен край тази трудна, дори неизпълнима задача. А противниците му се обзалагаха развълнувани не заради стойността на облога, а защото малко се колебаеха да водят борба при такива условия.
Удари седем часът. Предложиха на господин Фог да спрат играта на вист, за да може да се приготви за пътуването.
— Аз съм винаги готов! — отговори този равнодушен джентълмен и като раздаваше картите, добави: — Връщам каро. Ваш ред е, господин Стюарт.
Глава 4. В която Филиас Фог смайва своя прислужник Паспарту
След като спечели двадесетина гвинеи на вист, в седем и двадесет и пет Филиас Фог се сбогува с почитаемите си колеги и напусна Реформаторския клуб. В седем часа и петдесет минути той отвори вратата на къщата си и влезе.
Паспарту старателно се бе запознал с програмата си и силно се изненада, когато видя господин Фог да се появява в този необичаен час, като не спазваше никаква точност. Според бележката обитателят на „Савил роу“ трябваше да се прибере точно в полунощ.
Филиас Фог първо се качи до стаята си, а после извика:
— Паспарту!
Паспарту не отговори. Това повикване не можеше да се отнася за него. Още не бе дошло времето.
— Паспарту — повика го отново господин Фог, без да повишава глас.
Паспарту се появи.
— Викам ви за втори път — каза господин Фог.
— Но още не е полунощ — отговори Паспарту, като държеше часовника си в ръка.
— Знам — каза Филиас Фог — и затова не ви упреквам. След десет минути заминаваме за Дувър и Кале.
Кръглото лице на Паспарту се изкриви в гримаса. Очевидно не бе разбрал добре.
— Господинът се мести? — попита той.
— Да — отговори Филиас Фог. — Ще правим околосветско пътешествие.
Паспарту отвори широко очи, вдигна клепачи и вежди високо, отпусна ръцете си, преви тяло. Всички признаци на силна почуда, дори на вцепенение бяха налице.
— Околосветско пътешествие! — промълви той.
— За осемдесет дни — отвърна господин Фог. — Ето защо нямаме и минутка за губене.
— Ами куфарите?… — каза Паспарту, който несъзнателно клатеше глава наляво и надясно.
— Без куфари. Само една пътническа чанта. А вътре — две вълнени ризи, три чифта чорапи. Същото и за вас. Ще си купуваме по път. Свалете моя дъждобран и завивката за пътуване. Вземете си здрави обувки. Впрочем ние ще вървим малко или дори изобщо няма да вървим.
Паспарту искаше да каже нещо. Не можа. Напусна стаята на господин Фог, качи се в своята, свлече се на един стол и изрече една доста вулгарна фраза от своята родина: „Ах, да му се не види! — каза си той. — А аз исках да намеря спокойствие!…“