— Как си представяте, господине, това, което ви очаква?
— Както подобава за случая — отговори господин Фог.
— Във всеки случай — продължи госпожа Ауда — бедността няма да достигне човек като вас. Вашите приятели…
— Нямам приятели, госпожо.
— Роднините ви…
— Вече нямам роднини.
— Мъчно ми е за вас тогава, господин Фог, тъй като уединеният живот е тъжно нещо. Да не можете да изплачете мъката си пред никого. Хората казват, че споделеното нещастие е по-малко нещастие!
— Така казват, госпожо.
— Господин Фог — каза тогава госпожа Ауда, която стана и подаде ръка на джентълмена, — искате ли да бъда ваша близка и приятелка? Искате ли ме за жена?
При тези думи господин Фог също се изправи. Очите му проблеснаха необичайно, устните му потрепериха. Госпожа Ауда го гледаше. Искреността, откровеността, твърдостта и нежността на тези хубави очи, на тази благородна дама, която е готова на всичко, за да спаси този, на когото дължи всичко, първо го учудиха, а после го развълнуваха. Той затвори очи за миг, сякаш за да предотврати проникването на този поглед по-навътре… Когато ги отвори, каза просто:
— Обичам ви! Да, наистина, кълна се в най-святото на света, обичам ви и целият съм ваш!
— Ах! — извика госпожа Ауда и сложи ръка на сърцето си.
Позвъниха на Паспарту. Той дойде веднага. Господин Фог все още държеше ръката на госпожа Ауда в своята. Паспарту разбра всичко и широкото му лице грейна като изгряващо слънце в тропически район.
Господин Фог го попита дали няма да е много късно да отиде да предупреди преподобния Самуел Уилсон от енорията Мари льо Боне.
Паспарту се усмихна широко.
— Никога не е твърде късно — каза той.
Беше едва осем и пет.
— Ще бъде утре, понеделник! — каза той.
— За утре, понеделник? — попита господин Фог, като погледна младата жена.
— За утре, понеделник! — отговори госпожа Ауда.
Паспарту излезе тичешком.
Глава 36. Акциите на Филиас Фог пак се покачват на пазара
Сега е времето да кажем какъв обрат настъпи в общественото мнение на Обединеното кралство, когато разбраха за арестуването на истинския крадец, извършил обира в банката — някой си Джеймс Странд. Той беше арестуван на 17 декември в Единбург.
Три дни преди тази дата Филиас Фог беше престъпник, преследван от полицията, а сега беше най-честният джентълмен, който с математическа точност бе обиколил света.
Какъв отзвук, какъв шум се вдигна във вестниците! Всички, които се бяха обзаложили „за“ или „против“, вече бяха забравили цялата тази работа, но възкръснаха сякаш с магическа пръчка. Всички сделки станаха отново валидни. Всички обзалагания пак се възобновиха и трябва да признаем, че залозите започнаха с нова сила. Акциите на Филиас Фог отново се покачиха на пазара.
Петимата колеги на джентълмена прекараха в Реформаторския клуб три дни на спокойствие. Но Филиас Фог, когото бяха забравили, отново се бе появил! Къде беше сега? На 17 декември, деня, в който Джеймс Странд беше арестуван, бяха изминали точно 76 дни от заминаването на Филиас Фог, а нямаше никаква вест от него! Дали беше жив? Беше ли се отказал от битката, или продължаваше пътуването си според установения маршрут? А в събота, на 21 декември, в осем и четиридесет и пет вечерта, щеше ли да се появи с изключителната си точност на прага на Реформаторския клуб?
Няма как да се опише тревогата, която изживя цялото английско общество през тези три дни. Изпращаха телеграми в Америка, в Азия, за да получат новини за Филиас Фог! Сутрин и вечер наблюдаваха къщата на „Савил роу“… Нищо. Дори и полицията не знаеше какво се е случило с детектив Фикс, който така злополучно бе тръгнал по грешна следа. Но това не попречи на залозите да се увеличават. Филиас Фог като състезателен кон се появи на последния завой. Вече не го котираха едно срещу сто, а едно срещу двадесет, после срещу десет, срещу пет и старият паралитик лорд Албермал купуваше усилено.
Ето защо събота вечер „Пал-Мал“ и съседните улици бяха претъпкани. Човек би си помислил, че са се събрали всички борсови посредници около Реформаторския клуб. Движението беше спряно. Спореха, разговаряха, наддаваха за „Филиас Фог“. Полицаите едва удържаха тълпата и с наближаване на часа, в който трябваше да пристигне Филиас Фог, вълнението придоби невероятни размери.
Същата тази вечер петимата колеги на джентълмена се бяха събрали от девет часа в големия салон на Реформаторския клуб. Двамата банкери, Джон Съливан и Самюел Фалентен, инженерът Андрю Стюарт, Готие Ралф, администраторът на Банк ъф Ингланд, производителят на бира Томас Фланаган — всички бяха в тревожно очакване.