Когато часовникът в големия салон удари осем и двадесет и пет, Андрю Стюарт стана и каза:
— Господа, след двадесет минути изтича срокът, за който се договорихме с господин Фог.
— В колко часа е пристигнал последният влак от Ливърпул? — попита Томас Фланаган.
— В седем часа и двадесет и три минути — отговори Готие Ралф, — а следващият влак пристига чак десет минути преди полунощ.
— Е, добре, господа — продължи Андрю Стюарт, — ако Филиас Фог беше пристигнал с влака в седем и двадесет и три, щеше да е вече тук. Следователно можем да считаме, че сме спечелили облога.
— Да изчакаме, нека не бързаме — отговори Самюел Фалентен. — Знаете, че нашият колега е първокласен ексцентрик. Неговата точност е добре известна. Той не пристига нито твърде късно, нито твърде рано и ако се появи тук в последната минута, няма да се изненадам.
— Аз пък — каза Андрю Стюарт, който както винаги беше много нервен, — дори и да го видя, няма да повярвам на очите си.
— Наистина — продължи Томас Фланаган, — планът на господин Фог беше безумен. Колкото и да е точен, не би могъл да предотврати някое неизбежно закъснение, а дори и закъснение от два или три дни би провалило пътуването му.
— Но ще се съгласите все пак — добави Джон Съливан, — че не сме получили никаква вест от нашия колега, но при все това не липсваха известия за пътуването му по телеграфа.
— Той загуби, господа — продължи Андрю Стюарт, — сто процента загуби! Знаете ли, че „Китай“, последният параход от Ню Йорк, който е могъл да хване, за да пристигне в Ливърпул навреме, е пристигнал вчера. Ето ви списък на пътниците, публикуван от „Шипинг газет“, и името на Филиас Фог не фигурира там. В най-добрия случай нашият колега е едва в Америка! Мисля, че той ще закъснее поне с двадесет дни спрямо уговорения срок и старият лорд Албермал ще изгуби своите пет хиляди лири!
— Очевидно е — отговори Готие Ралф. — Утре трябва само да представим чека на господин Фог при братя Баринг.
В този момент часовникът в салона удари осем и четиридесет.
— Още пет минути — каза Андрю Стюарт.
Петимата колеги се спогледаха. Сърцата им забиха учестено, защото дори и за добри играчи залогът беше голям! Но те се държаха невъзмутимо и по предложение на Самюел Фалентен седнаха на една игрална маса.
— Няма да си дам моята част от четири хиляди лири в облога — каза Андрю Стюарт, сядайки, — все пак ще получа три хиляди деветстотин деветдесет и девет.
В този момент стрелките сочеха осем часа и четиридесет и две минути.
Играчите бяха взели картите, но всяка минута поглеждаха часовника. Колкото и да бяха сигурни, никога минутите не им се бяха стрували толкова дълги!
— Осем и четиридесет и три — каза Томас Фланаган, като разсече картите, които му подаде Готие Ралф.
После за миг настана мълчание. В големия салон на клуба беше спокойно. Но навън се чуваше врявата на тълпата, а понякога и силни крясъци. Махалото на часовника отброяваше секундите с абсолютна точност. Всеки играч можеше лесно да отброява секундите.
— Осем и четиридесет и четири! — каза Джон Съливан, като гласът му издаваше неволно вълнение.
След по-малко от минута облогът щеше да е спечелен. Андрю Стюарт и колегите му вече не играеха. Бяха оставили картите! Брояха секундите!
На четиридесетата секунда — нищо. На петдесетата секунда — пак нищо!
На петдесет и петата навън сякаш отекна гръм, чуха се ръкопляскания, викове „Ура“ и дори проклятия, които отекваха продължително.
Играчите станаха.
На петдесет и седмата секунда вратата на салона се отвори и преди махалото да е отброило шестдесетата секунда, Филиас Фог се появи, следван от въодушевена тълпа, и каза със спокоен глас:
— Ето ме, господа.
Глава 37. Филиас Фог не спечели нищо друго от това околосветско пътуване освен своето щастие
Да! Самият Филиас Фог.
Спомняме си, че в осем и пет вечерта, около двадесет и пет минути след пристигането на пътниците в Лондон, Паспарту бе натоварен от господаря си да предупреди преподобния Самуел Уилсон за сватбата, която щеше да се състои на следващия ден.
Паспарту тръгна очарован. Той бързо отиде в жилището на преподобния Самуел Уилсон, който още не се беше прибрал. Естествено, Паспарту изчака. Всъщност чака поне цели двадесет минути.
Накратко, беше осем и тридесет и пет, когато той излезе от къщата на преподобния. Но в какво състояние! С разчорлени коси, без шапка, той бягаше и бягаше, както никога никой не е виждал да бяга човек, блъскаше минувачите, връхлитайки като ураган по тротоарите!