В този миг внезапно се появи Хърм — изскочи от мрака на гъсталака като призрак и стремително се хвърли на помощ. Дори при малките мечоци челюстите притежават огромна сила и когато с трясък захапаха най-чувствителната част на тялото на магьосника, той пронизително извика от страх и болка, а тялото му се разтърси и омекна. Мислените клещи се отпуснаха и силата се върна към Хиеро. Клотц все още трепереше от напрежението когато ездачът му скочи на земята, където впили се един в друг се въргаляха човек и мечок. Свещеникът избра подходящ миг и по бялото гърло на С’нерг ножът прекара червена черта. Бликна фонтан тъмна кръв и заля изкривеното лице. Омотаната в плаща фигура замря в неподвижността на смъртта.
— „Бързай — дойде до него мисълта на мечока. — Вдигнали — много — шум. Сега върви — бързо (бяга, скача)“.
— „Чака“ — отвърна Хиеро. Зае се да оглежда тялото. До него лежеше странен и тежък прът от синкав метал дълъг около тридесет сантиметра, нож приличащ на неговия и свитък пергамент. Под плаща си мъртвият носеше сив костюм от мека материя, която се стори на свещеника странно плъзгава при пипане. В малката торбичка на пояса му се намираше кръгъл метален предмет, приличащ на прав поглед на компас. Това беше всичко. Хиеро прибра пръта, ножа, пергамента и кръгчето в чантата и се метна на седлото.
— „Сега ще вървим — предаде той. — Тук нямаме повече работа“.
Мечокът веднага се затича в посоката, която бяха държали преди. С дълги скокове лорсът го следваше. Като се обърна назад Хиеро не различи в настъпващата тъмнина тялото на врага си. „Най-малкото — помисли той, — този не се разпраши, като другите. Може би те не са били въобще хора?“
Докато не настъпи нощта, тримата изминаха няколко километра. Разсеяната светлина на звездите падаше на гората, а малко по-късно на небето се появи пълната Луна. За радост на Хиеро ужасната падина остана далече назад и гнетящото го чувство на задушаване, което го преследваше през последните часове, се разсея. Изглежда, реши той, завърши действието на телепатичната еманация на чудовището, което те убиха. Той не забрави да отслужи кратката благодарствена молитва, приета и сред войниците. Разбираше, колко близо бе до смъртта, а възможно и до нещо още по-лошо. Още миг и щеше да бъде напълно подчинен на страшния разум на С’нерг. Дали щеше да бъде убит на място или щеше да бъде отправен в някое тайно леговище за разпит и мъчения, това не знаеше. Но магьосникът щеше да ги убие и тримата, в това Хиеро не се съмняваше. Трябва да притежаваш огромно мъжество и разум, че да изчакаш мига и да нападнеш внезапно врага, както направи Хърм и свещеникът усети как в него расте уважението към новия му съюзник.
Най-после мечокът забави хода си, а тежкото му дишане подсказваше, че е уморен. Клотц го последва и сега се движеха със скоростта на бързо вървящ човек. Мракът се изпълни със звуци, но това бе обикновения глас на Тайгата — далечното квичене на гигантската свиня грокан, писъкът на дива котка, бърборенето на белките по клоните на дърветата и резките крясъци на совите. В този шум не се забелязваше нищо тревожно. Нещо голямо и бледо като привидение се надигна от земята и побягна с големи скокове. Самотният гигантски заяк ставаше лесна плячка за всеки хищник и никога не се чувствуваше в безопасност.
Преди Хърм да даде знак да спрат, на Хиеро му се стори, че са изминали поне пет километра на югоизток. Намираха се под големи тъмни клони и наоколо върху килима окапали хвойнови иглички лежеха в безпорядък изгнили дънери. Пълна тъмнина цареше под живия свод и дори лъч светлина от звездите не проникваше тук.