— Не, отче — спокойно отговори Хиеро. Който не го познаваше би сметнал, че е флегматик, но Абатът го познаваше от дете и знаеше истинската му същност. Старецът кимна с глава и се обърна отново към дъската.
— Отрядът изчезна преди година и половина. Случай номер три е произшествието с кораба. Само няколко члена на Съвета са уведомени и предполагам, че ти нищо не знаеш. Два месеца след загубата на заселниците, които биха могли да изградят Абатство Сан Джоан — сянка на мъка мина по лицето на стареца, — голям кораб, както ни съобщиха няколко доверени хора от Западното крайбрежие, се появили северно от Ванк, в областта Белас. Тази част на океана е пълна със скали и гористи островчета, поради което е опасна за плаване. Осведомителите ни не са метси, расата им на земята Канда се явява по-древна и…
— Това са били чистокръвни инейци — потвърди Хиеро. — Останали са малко и бродят на малки ловни групи. Не се обединяват. Някои от тях са добри хора, други познават Нечестивия и са опасни. Отче, нека престанем с детското бъбрене. Вие знаете добре, че не съм юноша от първата година на обучение.
Няколко мига Абатът сконфузено го гледаше, после се разсмя.
— Извинявай, но аз съм свикнал така да беседвам с колегите от Съвета. Та, на какво спряхме? А, на кораба. Той бил голям и странен на вид. Претърпял крушение до един от външните острови Белас. Изглежда възможно на борда му да са се намирали хора от другата страна на Тихия океан! Времето било лошо и корабът се разбил в скалите. Нашите инейски приятели се опитали да помогнат на хората от кораба, които имали жълта кожа. Както е записано в старите документи такава кожа са имали хората от западното крайбрежие на Тихия океан. Няколко лодки се опитали да стигнат острова но в такова време това било невъзможно. Щом получихме съобщението веднага изпратихме от най-близкото Абатство на Свети Март кавалерийски ескадрон. В тази част на страната пътищата са хубави.
Когато нашите хора пристигнали на местопроисшествието, там вече нямало нищо. Изчезнали и корабокрушенците, и следите от тях, и трите малки инейски стана, но от тях поне останали някакви следи. Около един от становете, кавалеристите намерили в гората един старец или той сам отишъл при тях. Той е стар и сакат и бил в банята, когато станало нападението. Орда лемути, предполагам, че са били Космати Ревльовци, изскочили от водата. Яздели огромни приличащи на тюлени животни — по-късно такива нашите хора намерили по крайбрежието. Селата били разрушени до основи, хората и всичко, което се движело били избити, мъртвите тела хвърлени в морето и заедно с тях имуществото и запасите им. Старецът не знаел нищо за кораба, слушал за него от другите инейци, но сам нищо не видял. Кой знае, какви нови знания за Изгубените Години сме изпуснали? Ти започваш ли да намираш нещо общо във всички случаи?
— Струва ми се, че да — отвърна Хиеро. — Унищожават ни физически, но още повече се стремят да не стигнат до нас знанията, особено онези, които са опасни за Нечестивия и лемутите. Изглежда, действията им са координирани и когато намираме ново знание, те веднага се стремят да го измъкнат от нашите ръце.
— Точно така е — каза Абатът. — Другите предполагат същото. Но слушай нататък. Преди двадесет години, нашите най-добри млади учени, които се занимавали с проблемите на менталния контрол, след като открили множество нови и удивителни възможности, решили да направят среща. Събрали се в град Саск. Няколко члена на Съвета на Абатствата, влизащи в постоянния Научен комитет ги приветствували и били в курса на работата. Както следва вратите на залата, където се събирали учените, непрекъснато имало дежурни воини на Абатството. И един от тях, наблюдателен момък преброил, че сутринта край него минали двадесет и един души.
Ако веднага бил вдигнал тревога… Но се заколебал. След известно време все пак надникнал в залата и видял как двадесетте учени мълчаливо се избиват един друг. Употребявали джобни ножчета, парчета от мебелите и всичко, което им попадало в ръцете. Пазачът се развикал пронизително и разрушил внушението. Шест души били убити, а осем — тежко ранени. Както виждаш, ние сме се сблъскали със извънредно силно ментално въздействие, което напълно подчинило волята на тези хора. — Абатът престана да се разхожда из стаята и седна срещу Хиеро. — Учените малко неща си спомняли. Смътно усещали, че още някой присъствува на срещата им, но не могли да го опишат. Пазачът също нищо не си спомнял. Но за нас е ясно всичко. И с теб може да стане същото. Разбираш ли?