Брат Алдо се усмихна в сивата си брада.
— Разбирам, какво си замислил, момчето ми. Трябва да призная, шанс да успее съществува. А ние какво трябва да правим?
Когато Хиеро изложи плана си на Хърм, последният седна на задните си лапи и заклати глава.
— „Ужасна идея, приятелю Хиеро — прописка мисълта му. — Надявам се, че ако сработи, както трябва, ще успеем да излезем оттук живи“.
Лучара не каза нищо. Прегърна Хиеро през рамо, притисна се до него, а лицето си положи на гърдите му.
— Ще направим следното — продължи свещеникът. — Всички вие отивате в югозападния край на този механичен лабиринт и се скривате там най-старателно. Малко по-късно идвам и аз. А сега отивам отново там, където бях. Бързайте! — той нежно целуна косите на девойката и я отблъсна от себе си. Армията на Нечестивия беше вече близо!
Връщането до подземното езеро зае няколко минути. Следите му ясно се виждаха по пласта хилядолетна прах. Иззад ъгъла на огромния механизъм погледна кошмарната градина, украсяваща жилището на Дом. В мъждукащата светлина от тавана, чудовищните растения продължаваха бавния си танц на допирания и изпускане на зловония.
Хиеро вдигна арбалета си, прицели се, после наведе оръжието. Извади стрела и запали пропития с масло бинтован връх. С привично движение, доведено от тренировките до автоматизъм, той постави горящата стрела в улея, прицели се и натисна спусъка. Пламтящият снаряд изчерта дъга над черната вода и се заби в стеблото на едно от най-високите растения.
Резултатът се видя веднага. Яростен пламък обхвана стеблото, растението се сви, огънят се метна нагоре и встрани, като мигновено се прехвърли на съседите. Навсякъде хвърчаха искри. Хиеро се канеше да изстреля още една стрела, но пожарът се разпространяваше така бързо, че нямаше никакъв смисъл. Изгаси масленицата си и я окачи на колана си.
Разнесе се такъв ужасен вик, чийто тон вибрираше около такава висока нота, че ушите направо изпитаха остра болка. Хиеро разбра, че това са писъците и воплите на агонизиращите отвратителни същества-полурастения, загиващи в прегръдките на огнената стихия. Така сигурно викат демоните в ада, помисли той и за миг усети жал. Тези твари бяха живи и подвластни на болката и страха.
Но после си спомни за мисията си и решително тръгна напред.
Странните растения, тези, които още не се гърчеха в огъня, някакси осъзнаха присъствието му. Той беше прав, когато предполагаше, че тези същества могат да чувствуват и мислят. Безспорно, те разбраха причината за гибелта им. Високите като колони стебла се притиснаха едно до друго и като копия в ръцете на невидими титани се насочиха право в него. Почти физически усети изригващата от тях вълна ненавист.
Страшната гора, творбата на Дом, гореше. Езиците на пламъците обхващаха все нови и нови растения. Облаци дим се кълбяха под свода на тавана. Прах и пепел се сипеше по голите скали. Великолепието на зрелището едва не погуби Хиеро. Върха на едно оцеляло досега растение, насочен право в него, внезапно се озари с фосфоресциращ пламък и изстреля някаква лепкава материя, която се пръсна на червени капки във въздуха. Атаката бе така неочаквана, че човекът едва отскочи настрани. Само миг забавяне и щеше да попадне под дъжда горяща слуз. Но въпреки това няколко капки се блъснаха в обувките му, а една попадна на дланта му. Усети рязка болка и побърза да изтрие отровата с парче плат. После побърза да се скрие под защитата на корпуса на машината. Още няколко струйки минаха над главата му. Той се притисна с гръб към прашното покривало на устройството и като стисна ръце пред гърдите си, произнесе кратка молитва. Вече около четвърт час настойчиво и обмислено провокираше владетеля на зловонното царство. Но къде е той? Защо не предприема нищо? Или неговите предположения са неверни? Като настрои съзнанието си и инстинктивно напрегна тялото си, свещеникът зачака менталната атака на страшния си противник. Отвратителната миризма на горяща плът и гъстия дим не можеха да му доставят удоволствие. Къде си ти, Дом, проклет да си?! И тогава Дом се появи!
Преди човекът да осъзнае ставащото, вонещите води на подземното езеро налетяха на бреговете, вълни на кръгове побягнаха по черната повърхност и нещо желеобразно и блестящо изникна от гадната течност. Дом изплава над водата! И менталните удари се посипаха по самотния човек, замрял до гигантските машини — творение и проклятие на прадедите му.
Хиеро предварително се бе приготвил за този двубой. Още по време на първата си среща с чудовището се постара да разбере и анализира странната му способност да парализира разумните и живи същества. Бе стигнал до извода, че то атакува по-скоро психиката, отколкото направо мозъка. Мишена са нервните възли, които управляват тялото, а не процесите на мислене и следователно разсъдъка на жертвата. Очевидно, Дом влияеше на човешкото подсъзнание и сега именно тези канали, водещи в светая светих на собственото аз, свещеникът прикриваше особено старателно. В едно далечно кътче на мозъка му възникна като слабо пламъче учудването пред неочаквано скромните размери на страшилището. Кафеникавата лигава плът се издигаше не повече от главата на човек, а обиколката й бе около пет-шест метра. То сякаш запазваше странната си четириъгълна форма, но линиите на тялото му непрекъснато трептяха и се колебаеха, което предизвикваше погнуса и главоболие.